Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Не са три — каза Реми. — А колко хубаво би било, ако беше настроен на три.
Изведнъж Сам я хвана за ръката и тръгна покрай пиедестала, докато не стигнаха от другата му страна, срещу църквата. През показалците на секстанта видяха Холков и партньора му, които вървяха по пътеката.
— Може би е точно така — започна Сам. — Да помислим по-нестандартно за клиновидна форма. Ъгълът на секстанта има клиновидна форма, определена от деленията на дъгата. Тази част от загадката на Лоран може да се окаже метафора.
— Продължавай…
— Спомни си я: „Три клина, четвъртият изгубен, ще покаже пътя към Фригизинга“. Четвъртият клин би завършил групата. Ако имаш цяла група, това колко процента прави? — Сто.
— Значи всеки клин представлява една четвърт от цялото. Колко деления имаме?
Реми погледна.
— Сто четирийсет и две.
Сам пресметна наум: 142:4 = 35,5; 35,5.3=106,5.
— Добре, нека повдигнем „дулото“ на сто и шест градуса…
Двамата коленичиха до секстанта и си представиха далекогледа, преместен на новата си позиция. Сочеше право към най-далечния червен купол на църквата.
— Явно на това му казват „мястото е отбелязано с кръстче“ — каза Реми, — метафорично, естествено.
— По-точно, отбелязано с триъгълник — поправи я Сам.
Едва бяха направили няколко крачки към църквата, когато по високоговорителя се разнесе глас — първо на немски, а след това на английски.
— Внимание! Извиняваме се за възникналото неудобство, но току-що бяхме предупредени за наближаваща буря. Поради силните ветрове ще се наложи да затворим по-рано. Моля, отправете се незабавно и спокойно към кея и следвайте указанията на персонала. Благодарим за разбирането!
Сред тълпата се понесе разочарован ропот, майки и бащи започнаха да привикват децата си. Хората извръщаха лица към небето.
— Не виждам никакви…
— Ето там — посочи Реми.
Над върховете на югозапад се носеше стена от лилаво-черни облаци. Фронтът се спускаше като на забавен кадър по склоновете ла планината.
Туристите се насочиха към кея. Някои подтичваха, други вървяха бавно. Служителите, облечени в светлосини ризи, внимателно насочваха по-нехайните и помагаха на родителите да приберат децата си.
— Не знам за теб — рече Сам, — но аз не горя от желание да…
— Нито пък аз. Оставаме! Трябва да намерим къде да се скрием.
— Ела!
Сам пое към брега, а Реми го последва. На петдесетина метра от тях имаше пътека, която се разклоняваше — наляво към гората, надясно — към кея. Двамата свиха наляво и се затичаха леко, разминавайки се с десетина туристи, упътили се в обратна посока. Един от тях, мъж с две малки момченца със зелени гащеризончета, им извика на немски:
— Сбъркали сте посоката! Кеят е насам!
— Изтървал съм си ключовете — обясни Сам, — ей сега се връщаме!
След минута бяха в гората. Пътеката завиваше наляво към дървените постройки, но двамата продължиха направо, като се прикриваха между храсталаците. След трийсетина метра спряха и приклекнаха под един бор. Над главите им оловносивите облаци скриха слънцето.
Следващите двайсет минути Сам и Реми гледаха през дърветата как туристите бързат по пътеките и поляните към кея. След малко едно от корабчетата забръмча и се отдалечи, разминавайки се в белите вълни с други две, които идваха да приберат останалите туристи.
Шумът от гласове постепенно утихна, чуваше се само вятърът, който свиреше през дърветата, и от време на време от кея идваха откъслечните викове: „Всички на борда!“ Високоговорителите, които повтаряха предупреждението за тревога през трийсет секунди, също замлъкнаха.
— Става студено — каза Реми и потрепери.
Сам, който беше послушал съветите на пътеводителя, извади якетата и плетените им шапки от раницата. Реми се навлече и прибра ръцете си в ръкавите на пуловера.
— Дали Холков и хората му тръгнаха заедно с останалите? — зачуди се тя.
— Зависи какво си мислят, че сме направили. Най-вероятно е решил да изчака последното корабче и да ни търси в тълпата от заминаващи.
— И все пак нещо ми подсказва, че трябва да се подготвим за най-лошия вариант.
— Съгласен съм.
Сам и Реми изчакаха цял час след като и последното корабче напусна кея. Студеният вятър духаше на силни пориви и огъваше короните на дърветата. Върховете на боровете се свеждаха почти доземи. Зад стволовете и по тревата започна да трупа сняг, но докоснеше ли нагретия от слънцето чакъл по пътеките, веднага се стопяваше, изпускайки тънка пара, която вихрушката мигом отнасяше.