Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Откачени са, а не срязани — отбеляза Реми, която надничаше през рамото му.
Явно Холков подготвяше и собственото си бягство.
— Хитро, но не достатъчно — рече Сам. Още откак се бе научил да държи отвертка, той си играеше с всички уреди, които му попаднеха под ръка, започвайки от петгодишна възраст с тостера на майка си. Обучението му и работата му в АИПСО само бяха доразвили уменията му.
— Оглеждай се — каза той на Реми.
Тя коленичи до вратата и залепи око до пролуката между пантите.
Сам се качи в средния катер, включи фенерчето си, захапа го между зъби и се мушна под таблото на румпела.
Електрическата система беше съвсем проста. Кабелите бяха скрити под един пластмасов панел отдолу. Той бързо проследи проводниците за запалването, прожектора, сирената и чистачките на предното стъкло. С помощта на швейцарското си ножче бързо се сдоби с две жици по двайсет сантиметра и оголи краищата им. Закачи едната за стартера, а другата прибра в джоба си.
— Какво още? — разсеяно попита той. — Нещо просто, но не твърде очевидно.
Реми надникна през рамото му и сви рамене.
— Намери кого да питаш. Не можеш ли да им измислиш някоя гадост?
— Бомба например? Ще ми се, ама няма от какво.
Сам продължи да се оглежда. Отне му две минути, но намери това, което търсеше: изкривена четка в алтернатора. Върна я в правилното й положение.
Доволен, че е открил всички хитрости на Холков, той се мушна отново под таблото, намери проводниците за запалването, оголи ги и ги остави да висят. Изпълзя обратно и се качи горе. Огледа се и бързо намери, каквото му трябваше: шейсет сантиметра ластик с куки в двата края. Закачи единия край за кормилото, а другия — за ръчката на горивото, която дръпна докрай. Накрая развърза въжетата на носа и кърмата и ги пусна във водата.
Сега идваше тънката част: изборът на момент.
— Как е при теб?
— Няма и следа от тях.
Сам се приближи до вратата и надникна. Площадчето на кея се губеше в снежната пелена. Дръпна Реми и й каза:
— Щом чуеш двигателя, бягай. Върни се по стъпките ни и ме чакай в бараката за дърва.
— Добре — каза Реми и застана в готовност до вратата.
Сам се върна при катера и отново се мушна под таблото.
— Стискай палци — промърмори той и докосна оголените жици за запалването. Искрата не закъсня. Сам отскочи назад и се втурна към вратата.
— Бягай! — извика той на Реми.
Тя се огледа набързо и се втурна навън.
Двигателят на лодката заработи. Сив пушек изпълни хангара. Водата под кърмата се разпени и катерът се метна напред, излетя през вратите и изчезна.
— Попътен вятър! — пожела му Сам, после се обърна и побягна.
Глава 49
Едва беше направил три крачки, когато чу отляво сподавен глас: „Там!“ Не знаеше дали се отнася за катера или за него, затова сви покрай сградата и се втурна през ливадата към секстанта. Ако Холков и партньорът му са го забелязали, не искаше да ги заведе при Реми.
Когато секстантът се появи пред очите му, Сам се хвърли с главата напред и се скри зад пиедестала. Залегна по корем и надникна. Минаха десетина секунди. Чу тежки забързани стъпки по чакъла. През виелицата видя две фигури, които се появиха иззад ъгъла на църквата и влязоха в хангара за лодки. Въпросът сега беше колко време е необходимо на Холков да се справи със собствения си саботаж. С жичката на стартера щеше да е лесно, но връщането на четката в правилното положение беше по-сложно. Колкото повече се забави, толкова по-трудно ще намерят катера, порещ вълните на автопилот.
Мина минута. И още една. Един от двигателите забръмча. След няколко секунди Холков и партньорът му се отдалечиха в езерото.
Сам стана, заобиколи църквата и намери Реми, свита в полумрака на бараката за дърва.
— Чух — каза тя. — Колко време имаме?
— Поне десет-петнайсет минути. Горе-долу толкова ще им трябва в този сняг, за да открият измамата. Хайде, да вървим!
Сам помогна на Реми да стане и двамата заедно се качиха по стъпалата към задната врата на църквата.
След снега и виелицата навън, относително топлата църква им се стори истински рай. За внушителната фасада интериорът беше изненадващо семпъл — червеникавокафяви каменни плочи на пода, надраскани дървени пейки, бели стени с икони в рамки. На задната стена се издаваше балкон, а сводът беше боядисан в бледорозово и сиво. През високите двукрили прозорци на страничните стени проникваше млечна светлина.