Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Да се поогледаме — предложи Сам, — да намерим нещо, което ще ни сгрее.
Двамата се върнаха обратно на пътеката и поеха по нея, докато стигнаха до една полянка с дървено бунгало, с нисък мансарден покрив и прозорци от стъклени тухли. Беше дълго почти трийсет метра, а няколко стъпала водеха до задната врата. Сам и Реми се качиха по тях. Беше отключено. Влязоха и се озоваха в таванско помещение с балкон, гледащ към долния етаж. Вътре беше тъмно, с изключение на сивата светлина, която се процеждаше през матовото стъкло.
— Не е „Четирите сезона“, но поне сме на завет — отбеляза Сам.
— Комфортът е относително нещо — съгласи се Реми с усмивка, отърсвайки снега от себе си.
Намериха едно по-топло кътче и седнаха.
Почакаха още трийсетина минути — достатъчно, както се надяваха, целият персонал да се качи на последното корабче за Шьонау. Не знаеха дали са останали дежурни, но щяха да мислят за това, когато и ако се наложи. Вятърът отвън отслабна, за сметка на това снегът се усили. Клоните на боровете дращеха по стените като пръсти на скелет.
Реми рязко извърна глава, сякаш чу нещо.
— Какво? — попита Сам беззвучно.
Тя сложи пръст на устните си и посочи към прозореца. След няколко секунди Сам също го чу: скърцащи стъпки в снега. Тишина… После глухият звук от обувки върху дърво. Някой се качваше по стълбата. Сам стана, промъкна се тихо до вратата, заключи я и се върна при Реми. Секунда по-късно дръжката на вратата изскрибуца, после издрънча. Пак тишина. Стъпките слязоха надолу по стълбите и отново заскърцаха по снега.
Отвори се врата на долния етаж. Реми се сгуши до Сам, а той я прегърна през раменете.
Този път се чуха два чифта стъпки. Влязоха в бунгалото и спряха. Светна фенер и лъчът му обходи парапета на тавана. После изгасна.
— Ехо! — извика един глас на немски. — Охрана! Има ли някой?
Реми погледна въпросително Сам. Той отвърна само с устни: „Холков“.
— Има ли някой? — повтори Холков на немски. — Разпоредена е евакуация заради бурята! — Изчака няколко секунди и добави: — Тук няма никого. Да проверим другите сгради.
Отново се чуха стъпки и вратата се затръшна. Сам сложи пръст на устните си: Мина минута… Две… Пет… Отдолу се чуха тихи стъпки.
— Не са тук — каза Холков на английски.
— Защо изобщо мислиш, че са на полуострова?
— Аз така бих постъпил. Освен това ги познавам. Прекалено са упорити, за да се откажат заради някакви си метеорологични условия. Да вървим!
Вратата се отвори, после се затвори. Стъпките им заскърцаха в снега и постепенно заглъхнаха. Сам изпълзя на четири крака до перилата и надникна. Обърна се и направи знак на Реми с вдигнат палец.
— Сърцето ми бие като пневматичен чук — оплака се тя.
— Добре дошла в клуба.
— Трябва да внимаваме.
— Те също.
Глава 48
Реми и Сам се измъкнаха през вратата, слязоха по стълбите и тръгнаха по стъпките на Холков, като на всеки няколко крачки спираха и се ослушваха. Бяха много предпазливи, може би повече от необходимото, но знаеха, че руснакът е професионалист. Имаше съвсем реална възможност да ги причаква в засада. Най-добре щеше да е, да открият Холков и партньора му и да ги наблюдават незабелязано.
Времето не ги улесняваше. Валеше гъст сняг и видимостта беше спаднала до трийсетина метра. Снегът и вятърът постепенно заличаваха следите на Холков. Повървяха около петнайсет минути и стигнаха до място, където пътеката се разклоняваше. Наляво и надясно водеше към други бунгала, а направо — към нещо като хамбар. Зад него смътно се очертаваше тъмният силует на църквата. Отляво се чу глух удар от затръшване на врата. Сам и Реми бързо се дръпнаха от пътеката и се скриха в храсталака. След десет секунди се появи фигура, която продължи към другото бунгало. Минута по-късно се чу скърцане на панти.
Сам се промъкна до пътеката и погледна надясно. Обърна се и даде знак на Реми. Двамата бързо изтичаха в бунгалото, от което Холков току-що излезе. Вмъкнаха се вътре и затвориха вратата. Сам се приближи до прозореца и коленичи до него. Реми клекна до Сам.
След десетина минути Холков и партньорът му отново се появиха и завиха към църквата. След секунди снегът ги погълна.