Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Колко ще чакаме? — попита Реми.
Сам извади брошурата от джоба си и разгледа картата.
— Между това място и църквата има още една постройка. Дали вече са я проверили, никой не знае.
— Значи, можем да продължим и да се надяваме, че ще ги видим преди те да видят нас.
— Може би — каза Сам малко разсеяно, — а може би не. — Той порови в раницата си и извади фотоапарата. Започна да разглежда снимките на екрана. — Ето, заснех това, докато обикаляхме по кея.
Беше снимка на хангара за лодки. През открехнатите врати се виждаше белият нос на един катер.
— Сигурно е за спешни случаи — предположи Реми. — Виждам още два зад него.
Сам се ухили дяволито и кимна.
— Този поглед ми е познат — каза Реми, — зъбчатите колела в главата ти се завъртат. Да чуем какво си намислил.
— Да ги пратим за зелен хайвер в стил Макгайвър.
— Няма ли да бъде малко прозрачно?
— Да, но все пак ще трябва да решат: да тръгнат, да се разделят или да останат на място. Не могат да си позволят да ни изпуснат. При всички положения това е най-доброто, което можем да направим.
Сам и Реми последваха стъпките на Холков до пътеката и завиха наляво. Пътеката отново се разклоняваше при последната сграда преди църквата. Пухкавият сняг бързо трупаше: тревата вече беше покрита с осем-десет сантиметра, дърветата бяха побелели. Алпийската пролет се беше превърнала в зимна приказка.
Следите на Холков завиваха надясно, така че Сам и Реми поеха наляво, плътно покрай стената. През няколко метра спираха да се огледат и ослушат. Стигнаха до ъгъла на предната стена. Пред тях се откри голяма част от църквата. Отдясно беше оградата, ливадата и пътеката към кея. Отляво едва различаваха силуета на секстанта, а зад него — фиорда, обвит в мъгла.
Реми внезапно спря и подръпна ръкава на Сам, за да привлече вниманието му. Кимна с брадичка към стената зад гърба им. Сложила ръка на дървото, тя беззвучно каза: „Вибрация“. Той притисна ухо до стената. От другата страна на ъгъла се чу скърцане на врата. Сам надникна, после бързо се дръпна назад и се залепи до стената. Реми го последва.
След секунди се появиха Холков и партньорът му и тръгнаха по пътеката към църквата. Сам и Реми изчакаха двамата да се скрият, после се втурнаха напред, снишиха се и влязоха в отворената барака за дърва до вратата.
— Да им дадем една минута — прошепна Сам. — Ако вече са претърсили параклиса, ще се върнат доста бързичко. Ако ли не, ще изтичам до хангара.
— А аз какво ще правя в това време? Ще седя и ще чакам?
— В общи линии.
— Забрави!
Сам я хвана за ръката.
— Щом аз тръгна, ти ще се затвориш тук и ще стоиш на място. Ако сме двама, рискът да ни забележат става двойно по-голям.
— Тогава по-добре не изоставай — каза Реми и се изправи. — Идваш ли?
Сам въздъхна.
— Идвам!
Двамата се затичаха приведени и заобиколиха църквата отляво, стараейки се да бягат само по тревата, без да стъпват на пътеката. След минута стигнаха до мястото, на което се съединяваха някогашната хижа и параклисът. Промъкнаха се покрай бялата стена, следвайки извивката й, докато стигнаха до пътечката по брега. Спряха. На не повече от петнайсет метра пред тях беше хангарът.
Вратата беше отворена.
Вътре се виждаха движения. Холков излезе, последван от партньора си. Двамата мъже се огледаха. Поговориха малко, накрая Холков посочи към площадчето И двамата се запътиха натам. Сам и Реми ги изчакаха да стигнат до средата на пътечката, втурнаха се напред и се вмъкнаха в хангара.
Голям горе-долу колкото два гаража, хангарът беше разделен на три части с дълги дъски, висящи на въжета от тавана. Във всяко отделение имаше по един оранжево-бял петнайсетфутов служебен катер „Ханс Баро“. Вратите на хангара бяха залостени.
Сам мина по едната дъска, вдигна резето и открехна вратата няколко сантиметра. Вътре нахлу леден вятър.
— Потърси ключове — прошепна той.
Провериха катерите един по един, но не намериха ключове.
— Това може би обяснява какво е правел Холков тук — каза Реми. — Отрязвал ни е пътя за бягство. Или персоналът просто държи ключовете на друго място.
— Нещо ми подсказва, че той не би разчитал да ни задържи с липсата на ключове.
Сам вдигна капаците на двигателите на всеки катер поотделно и ги разгледа на светлината на диодното си фенерче. Навсякъде по една жица беше откачена от стартера.