Златото на Спарта
- Автор: Касслер Клайв, Блекууд Грант
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Спарта». Краткое содержание книги:
— Съгласна! Да обобщим — решихме първата част от загадката и ни остават още два реда: „Геният от Йония с крачка в битка на равни съперници“ и „Три клина, четвъртият изгубен, ще покажат пътя към Фригизинга“. Човърка ме нещо в реда, в който се споменава Йония.
— Какво?
— Нещо, свързано с историята… Връзка, която пропускам.
Зад гърба си чуха глас:
— Извинете… моля… прощавайте…
Обърнаха се и видяха жена с патерици, която се опитваше да мине покрай тях. Отстъпиха встрани и жената се усмихна с благодарност. Реми присви очи.
— Този поглед ми е познат — рече Сам, — лампичката в главата ти светна, май?
Реми кимна, все още загледана в жената.
— Патериците… Дясната е нагласена една идея по-ниско.
— Е, и?
— Иначе казано, нейната походка не е „битка на равни съперници“ — отвърна тя с грейнало лице. — Това е! Хайде!
Реми забърза по пътеката и спря до оградата на църквата, където никой не можеше да ги чуе и започна бързо да пише по екрана на айфона.
— Ето! Намерих го! Чувал ли си за Йонийския съюз в Древна Гърция, обединение на 12 градове държави и няколко острова?
— Да.
— Един от тях бил остров Самос — родното място на гениалния Питагор. Нали се сещаш, питагоровата теорема?
— Все още не разбирам накъде биеш…
— Патериците на жената… едната беше по-къса от другата. Образуваха разностранен триъгълник.
Сам разбра и се усмихна.
— Питагор е формулирал теоремата за отношението на страните в правоъгълния триъгълник.
— „Крачка в битка на равни съперници“ — повтори Реми.
— Значи търсим правоъгълен равнобедрен триъгълник…
— Именно! Може би със знака на цикадата. Значи, остава ни само един ред: „Три клина, четвъртият изгубен, ще покажат пътя към Фригизинга“.
Сам огледа през рамо тълпата. Забеляза Холков, който се разхождаше по площадчето до кея. Спътниците му сигурно бяха някъде наоколо. В този момент Холков извади телефон от джоба си и се взря в екрана. Вдигна рязко глава и махна на някого в тълпата. След десет секунди и тримата мъже се събраха при него. След кратък разговор двама от тях се затичах към кея. Холков и третият се запътиха към църквата.
— Лапнаха въдицата — зарадва се Реми.
— Но отчасти… Точно от това се страхувах. Въпросът е кога ще разбере очевидното.
— Което е…?
— Че ни е хванал в капан. Трябва само да застане на кея и да ни чака да се върнем.
Глава 47
— Клин… — продължаваше да мърмори на глас Реми, докато вървяха. — Имаме три варианта: клин за разсичане, печатарски клин, ключов камък в арка… Сигурно е последното. Първото е твърде неопределено, а печатарски преси не виждам наоколо.
Сам кимна разсеяно. Вниманието му беше насочено към Холков и партньора му, които вече бяха на средата на пътеката към църквата и постоянно се оглеждаха, за да ги открият в тълпата.
Реми продължи:
— Наоколо има много арки, предимно в сградата на църквата.
Парапетите от дясната им страна отстъпиха място на жив плет, ограждащ малка бирария с масички и чадъри. Оркестърът свиреше популярна народна песничка, на която всички пляскаха с ръце и припяваха. Сам и Реми подминаха бирарията и се отправиха към задната северна част на църквата, напомняща на веранда.
— Виж там! — внезапно спря Сам.
Реми проследи протегнатата му ръка. На трийсетина метра по средата на поляната имаше висок до кръста каменен пиедестал. Върху него беше поставен изящен бронзов секстант — стар навигационен инструмент за измерване на височината на слънцето спрямо хоризонта. Макар повечето секстанти да бяха с големината на книга, този беше четири или пет пъти по-голям приблизително по метър и двайсет от всяка страна.
Сам и Реми се приближиха към него. Тук имаше по-малко хора. Повечето посетители се придържаха към чакълестите алеи и вниманието им бе насочено към църквата и планините.
— Има табелка — каза Реми, — на немски е. Сам се наведе, за да види по-добре, и преведе:
— „Подарено на електор Максимилиян I Йозеф Вителсбах, член на Рейнската конфедерация и крал на Бавария, от Наполеон I, император на Франция. Август, 1806 г.“
— И ако това не е улика! — възкликна Реми и коленичи. — Сам, виж тук!
Сам се приближи. Долната част на секстанта се състоеше от вертикален показалец, предназначен да се плъзга над дъгата, върху която бяха гравирани мерки, отговарящи на по една шейсета част от градуса. Малка дупка в показалеца показваше настоящото отчитане: седемдесет.