Портата на дявола

Като вървеше съвсем тихо, Кърт се ослушваше за движение. Чу шумове, но те бяха предимно похърквания или от движенията на животните. После чу подрънкване, като при удар на метал в метал. Последва тишина и подрънкването се чу отново.

Последваха стъпки, но не от два крака – а от четири.

Кърт и Джо спряха и дочуха ниско ръмжене. От клетките последва съскане и рев.

Маймуните се събудиха стреснати, запищяха и заудряха по пречките на затворите си, а една голяма котка изрева силно.

Кърт изтича зад ъгъла и видя Джо свит в тясното пространство над клетката на маймуните и тавана. Млад леопарт замахваше с лапи към него, оголил зъби и наострил уши.

Кърт сграбчи нещо като купа за храна, хвърли я по леопарда и го удари по рамото. Животното се извърна изненадано към него, изрева отново и хукна към предната част на магазина. Кърт видя, че се шмугва в процепа на една открехната врата.

– Напомни ми да се обадя на службата за защита на животните, когато приключим – каза той, когато Джо слезе от скривалището си.

Преди да получи отговор, една сянка се раздвижи в задната част на магазина. Този път вървеше на два крака.

Кърт хукна натам. Йон бе стигнал до задния изход и дърпаше стоманената врата, но тя беше заключена. За разлика от предната, тази беше поставена за сигурност, не за красота. Той дърпаше и блъскаше с рамо, накрая се обърна и се втренчи в Кърт.

Отчаян, Йон се опита да се шмугне покрай него. Кърт го сграбчи и го блъсна към вратата. Йон се втурна към другата пътека, но видя Джо и спря.

В отчаянието си той изблъска един аквариум от рафта към Кърт. Аквариумът се стовари на земята и се пръсна сред дъжд от стъкла, вода и риби, като покри пода с малки сини камъчета.

В аквариума вероятно имаше пирани или други тропически риби, но на Кърт в момента не му пукаше за това. Той отскочи назад, избегна удара и вдигна очи точно навреме, за да види, че Йон е хукнал към предната врата. Сграбчи неуловимия дребосък и го тръшна на пода.

Замаян и победен, Йон вдигна очи, заобиколен от сини камъчета и мятащи се рибки.

– Можеше да стане много по-лесно – каза Кърт, хвана го за реверите и го вдигна на крака.

– Няма да ти кажа нищо! – обяви Йон.

– Ти дори не знаеш какво търся – отвърна Кърт.

– Търсиш Андрас – каза Йон. – Знам, че го търсиш. Може би затова бе оказал такава съпротива.

– Ще ме убие, ако говоря с вас – обясни Йон.

– Ако аз не го убия пръв – отвърна Кърт.

– Ти няма да го убиеш. Той винаги е една стъпка пред теб.

– По-добре се надявай да грешиш – каза Кърт. – Защото ще ми кажеш къде е.

– Каквото и да ми направиш, няма да е толкова лошо като онова, което ще ми стори Андрас.

Самата истина. Недостатъкът да си почтен човек бе в това, че и в най-лошите обстоятелства не можеш да стигнеш до дъното на низостта. А това означаваше, че хора като Йон винаги ще се страхуват повече от такива като Андрас, отколкото от теб.

Кърт хвърли поглед към кървящата ръка на Джо, по която личаха драскотини от ноктите на леопарда, и внезапно му дойде идея. В този магазин за „редки и екзотични” животни сигурно имаше и не така еволюирали като него същества.