Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
- Съмнявам се. Въпреки че поддържаме приятелски от
Библиотекарката носеше табелка с името си: „Пейдж
ношения. Лесно печеля жените, но не мога да ги задържа.
Уесън". Тя вдигна изпълнени с досада очи, сякаш Берлеан
Усмихнах се.
бе закъснял да върне книгата си и сега й предлагаше някак
- Не бих го и очаквал от теб.
во тъпо извинение, което бе чувала милион пъти.
- Защото не съм красавец ли?
- Търсим това момиче. Изчезнало е. Да сте го виждали?
Свих рамене.
В едната си ръка държеше значката си, а в другата -
- Външният вид не означава кой знае колко - заяви той.
снимката на русокоската. Библиотекарката погледна първо
- Знаеш ли какво е ценното в мен?
значката.
- Не ми го казвай. Огромното ти чувство за хумор, от
- Вие сте от Париж - забеляза тя.
гатнах ли? Според списанията за жени най-важното качест
-Да-
во в мъжа е чувството му за хумор.
- Тук да ви прилича на Париж?
- Да, разбира се, а чекът съм изпратил по пощата - до
- Ни най-малко - съгласи се Берлеан. - Но случаят има
пълни Берлеан.
международни измерения. За последен път момичето е за-
270
271
белязано в арест, който е под моя юрисдикция. Допускаме,
Показах им снимката.
че може би е използвала компютрите във вашата библио
- Познавате ли я?
тека.
Отговори Подгответо:
Тя взе фотографията.
- Мисля, че се казва Кари.
- Не мисля, че съм я виждала.
Улучих десетката.
- Сигурна ли сте?
- Знаеш ли фамилията й?
- Не, не съм сигурна. Огледайте се.
И трите глави се поклатиха едновременно.
Направихме го. Почти на всяка маса седеше по някое
- От вашето училище ли е?
момче или момиче.,
- Не е - отвърна Подгответо. - Мисля, че е от местните.
- Всеки ден тук се изсипват тонове хлапета. Не твърдя,
Обикаля наоколо.
че никога не е идвала. Само казвам, че не я познавам.
Първото училищно яке уточни:
- Бихте ли проверили в компютрите си за регистрацион
- Страхотна е.
на карта на името на ползвател „Кари"?
Подгответо с изпъкналата напред брадичка кимна в знак
- Носите ли прокурорска заповед? - попита Пейдж.
на съгласие:
- Може ли да погледнем в списъка на ползвателите на
- Има страхотно дупе.
компютрите ви за последните осем месеца?
Свъсих вежди. „Запознай се с Малкия Уин", казах си аз.
- Същият въпрос.
Берлеан хвърли поглед към мен. Направих му знак, че
Берлеан й се усмихна.
съм попаднал на следа. Той дойде при нас.
- Приятен ден.
- Знаете ли къде живее? - попитах.
- И на вас.
- Не. Но Кенбо я е имал.
Отдалечихме се от Пейдж Уесън и се отправихме към
-Кой?
изхода. Телефонът ми иззвъня. Беше Есперанца.
- Кен Борман. Имал я е.
- Успях да се свържа с „Карвър Академи" - каза тя. - В
Погледнах към него. Берлеан повтори:
списъците им няма ученичка с малко име Кари.
- О! Имал я е.
- Страхотно - отвърнах аз, благодарих й, затворих теле
- Къде можем да намерим Кенбо? - заинтересувах се аз.
фона и уведомих Берлеан.
- В кампуса. В салона за вдигане на тежести.
Берлеан попита:
Момчетата ни упътиха и ние тръгнахме натам.
- Да имаш някакви предложения?
- Да се разделим и да покажем фотографията на учени
ците - казах аз.
Огледах внимателно помещението и вниманието ми
привлече една маса в ъгъла, на която седяха три момчета.
Двете носеха якета с надписа на училището - шаблонни
Т Р И Й С Е Т И С Е Д М А Г Л А В А
гербове, избродирани на предницата и на ръкавите; и аз
носех подобно яке, когато учех в гимназията в Ливинг-
стън. Третото момче беше от подготвителните класове - с
издадена напред брадичка, добре сложен, с изящни кости,
Очаквах Кенбо да е по-едър.
с колосана риза, със скъпи панталони в цвят каки. Реших да
Когато чуеш прякор, звучащ по този начин, когато разбе
започна от тях.
реш, че носителят му е имал страхотното русокосо момиче
272
273
от снимката и че можеш да го откриеш в салона за вдигане
- Нямам намерение да те нараня - викнах аз.
на тежести, в главата ти се появява образът на яко, муску
- Остави ме на мира.
лесто и красиво момче. Но случаят не беше такъв. Кенбо
Всъщност бях седнал върху гърдите му и бях заклещил
имаше толкова тъмна и остра коса, сякаш бе боядисана, а
ръцете му, сякаш бях по-големият му брат.
после изгладена. Тя закриваше едното му око като тежка
- Успокой се.
черна завеса. Имаше бледо лице, тънки ръце, а ноктите му