Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
Смехът се усили.
- Малцина тук имат такъв, - успокои го тя и ги остави да си се смеят, колкото си искат.
- Колко любезно от ваша страна да ме поканите, Муструм, - продума лорд Ветинари, отказвайки се с небрежен жест от ордьоврите и пак се обърна към магьосника от дясната му страна - А, както виждам и Архиканцлерът, известен в миналото като Декана е отново с вас. Това е великолепно.
- Може би си спомняте, че Хенри замина за Псевдополис - за Бързнек, нали разбирате. Той е, ъъъ... - Ридкъли се запъна.
- Новият Архиканцлер, - завърши Ветинари, взе лъжица и я заразглежда внимателно сякаш беше някакъв рядък и интересен предмет - Богове мили. А мислех, че е възможно да има само един единствен Архиканцлер. Не е ли така? Единственият, който е над всички, както и една единствена Шапка, разбира се? Но това са магьоснически работи, с които аз не съм много наясно. Така че извинете ме, ако съм проявил неразбиране, - в бавно завъртащия се лъскав края на лъжицата носът му се отразяваше ту огромен ту миниатюрен - И все пак, в качеството си на страничен наблюдател, придобих усещането, че този случай би могъл вероятно да доведе до известно търкане.
Лъжицата внезапно спря посред завъртане.
- Надали ще е до нещо повече от soupзon, - Ридкъли изобщо не погледна накъм Хенри.
- Наистина ли е толкова сериозно? И все пак съдейки по отсъствието на хора превърнати в жаби, изглежда че вие, господа, сте загърбили традиционния изход от ситуацията, а именно магическата патаклама. Отлично, отлично. Стане ли напечено, двама стари приятели, чиито отношения са скрепени от дългогодишните връзки на взаимонеуважението, не биха стигнали дотам, че наистина да се взаимоизтребят. Значи за нас има надежда. Ах, супата.
Настъпи кратко затишие докато черпакът преминаваше от купа на купа, след което Патрицият предложи:
- Не бих ли могъл да ви съдействам? Аз нямам никакви пристрастия по въпроса.
- Извинете ме, милорд, но ми се струва, че би могло да каже, че бихте били склонен да облагодетелствате Анкх-Морпорк, - не се съгласи Апхиканцлерът, по-рано известен като Декана.
- Нима? Би могло също така да се каже, че в мой интерес би било да отслабя политическия престиж на университета. Разбирате ме, нали? Става дума за деликатния баланс между скиптъра и жезъла, между невидимата и светската власти. За двата фокуса на властта. Би могло да се каже, че бих могъл да се възползвам от възможността да затрудня моя високоучен приятел, - той тънко се усмихна - Все още ли притежавате официалната Шапка на Архиканцлера, Муструм? Забелязвам, че не я носите напоследък, а изглежда предпочитате този баровски екземпляр с толкова атрактивните чекмедженца и компактното барче на върха.
- Никога не ми е харесвало да нося официалната. Тя не престава да дудне.
- Наистина ли може да говори? - като че се оживи Ветинари.
- Струва ми се, че много по-правилно ще е да се каже „мрънка”, доколкото единствената тема на разговорите й е, колко по-добре е било всичко навремето. Единственото ми утешение е, че всички Архиканцлери в течение на вековете са се оплаквали от абсолютно същото.
- Значи е способна да мисли и говори, - повтори невинно Ветинари.
- Е, да, може и така да се каже.
- Тогава не е възможно да я притежавате, Муструм. Шапка, която мисли и говори не бива да бъде държана в робство. В Анх-Морпорк няма робство, Муструм, - той размаха закачливо пръст.
- Да, но това е въпрос на елементарно приличие. На какво ще прилича, ако ей така взема да предам без бой уникалността на Архиканцлерството?
- Не бих се наел да отговоря на този въпрос, - отговори лорд Ветинари - но като се има предвид, че до този момент всяка известна същинска битка между магьосници е довеждала до катастрофални разрушения, имам чувството, че бихте бил засегнат сравнително леко. И, разбира се, ще ви напомня, че бяхте много доволен, че Архиканцлер Бил Ридкъли от Университета в Датиго гръмко именува себе си Архиканцлер.
- Да, но те са далече от тук, на задната страна на географията - възрази Ридкъли - Така че Четирите Хикса всъщност не се брои. Докато в случая с Псевдополис имаме едни новоизлюпени нахалници, които...
- Значи имате предвид, че всичко е въпрос на разстояние? - поинтересува се Ветинари.
- Не, но... - запецна Ридкъли.
- Струва ли си да се спори за това, питам се аз? - продължи Ветинари - В крайна сметка тук имаме само едно спречкване между главите на една утвърдена и почитана инстинуция от една страна и едно амбициозно, относително неопитно и дръзко учебно заведение от друга страна.
- Да, и аз това казвам, - кимна Риздъли.
Ветинари вдигна пръст: