Тайните на Марсилия

През трите години след раждането на сина на Бланш и Филип станаха важни промени в живота  на господин Дьо Казалис. Той не бе преизбран за депутат на последните изборни и се установи в Марсилия. Неуспехът му се дължеше на непопулярността, която предизвикаха сред народа неговите разпри с Кайолови. Но този неуспех сякаш почти не го натъжаваше. В действителност предпочиташе да бди над своите дела, отколкото над тези на държавата; имаше си достатъчни грижи, достатъчно работа, за да отбива ударите, които го заплашваха и без да бъде депутат, а тази работа го задържаше в Париж доста месеци през годината.

Настани се в дома си на улица "Бонапарт" и се постара да бъде забравен от целия град. Престана да се разхожда с кола и да дразни мирните търговци; направи всичко, за да минава незабелязан, успя за известно време да се превърне в един непознат за много от хората. Мечтата му бе да си осигури възможно най-бързо спокойствие и след това да иде в Париж и да прахоса шумно богатството на племенницата си.

Примиряваше се с тъжния и потаен живот, който водеше, защото някакъв инстинкт за самосъхранение го съветваше да проучи положението и да потърси някакъв безнаказан начин, преди да посегне към богатството, което не му принадлежеше. Изпитваше лудо желание, което искаше да удовлетвори веднага, но го обземаха страхове. Много му се искаше да вземе всичко от Бланш, но се боеше да не го нарекат крадец.

Когато успя да остане в сянка, затворен в дома си като обикновен буржоа, влюбен в спокойствието и тишината, той се приготви да действа. Намираше се в центъра на интригата, която искаше да води, и се надяваше, че е приспал недоверието на противниците си с безгрижния си вид. В действителност най-силното му желание бе да намери детето на племенницата си и да го прибере при себе си. Само тогава би могъл да разполага с богатството, което беше в ръцете му. Но с лицемерно усилие успя да се въздържи почти три години; беше кротък и сякаш не бе направил никакъв опит, за да разбере къде е скрит синът на Бланш. И действително бе така – остана верен на плана си, според който трябваше да действа престорено безгрижно.

Резултатът от тази комедия бе, че Мариус се успокои. Младият мъж си бе помислил на следващия ден след отвличането, че господин Дьо Казалис ще се разгневи и ще претърси цяла Марсилия. Безразличното отношение на чичото на Бланш го учуди много в началото; мислеше си, че това спокойствие крие някаква клопка; после постепенно подозренията му се разсеяха, недоверието му бе приспано и той бе почти щастлив. Престана да мисли за човека, който се криеше в сянката, за да дебне по-добре плячката си.