Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
От друга страна, на Пайпър й бе мъчно, че майка й не й обръща внимание. Тя почти не я бе погледнала. Не бе споменала Джейсън. Дори не си бе направила труда да обясни разговора си с Рейна.
Афродита се бе държала така, сякаш вече не се интересува от нея. Пайпър бе намерила своето момче. Сега трябваше сама да се погрижи за връзката си. Майка й се бе насочила към други клюки и я бе захвърлила като старо списание.
„Вие всичките сте толкова интересни истории — бе казала тя, — искам да кажа, момичета!“
На Пайпър това не й бе харесало, но част от нея си бе казала: „Хубаво. Не искам да бъда история. Искам хубав, спокоен живот с гаджето си“.
Само че тя нямаше идея как да поддържа връзката си. Очакваше се да е експерт, предвид факта, че е старши отговорник на хижата на Афродита. Другите лагерници постоянно я търсеха за съвет. Пайпър винаги се стараеше да им помогне, но когато ставаше дума за собственото й гадже, бе съвсем безпомощна. Непрекъснато се питаше дали не бърка в нещо, дали не отдава прекалено голямо значение на изражението на Джейсън, на настроението му, на коментарите му. Защо всичко трябваше да бъде толкова трудно? Не можеше ли просто да живеят щастливо до края на дните си?
— За какво си мислиш? — попита Джейсън.
Пайпър осъзна, че се е нацупила. Отражението й в стъклената врата изглеждаше така, сякаш бе глътнало лъжица сол.
— За нищо — бързо каза тя, — искам да кажа, за всичко. Малко съм объркана.
Джейсън се засмя. Белегът на горната му устна почти изчезна, когато се усмихна. Бе невероятно, че е в такова добро настроение, като се имаше предвид какво бяха преживели.
— Всичко ще се нареди — обеща й той. — Сама го каза.
— Е, да — отвърна Пайпър, — само дето го казах, за да накарам Анабет да се почувства по-добре.
— И все пак е вярно — сви рамене той. — Почти стигнахме древните земи. Римляните са зад гърба ни.
— Да. Сега са тръгнали към лагера на нечистокръвните, за да нападнат приятелите ни.
Джейсън се поколеба. Дори за него бе трудно да намери нещо положително в този факт.
— Хирон ще намери начин да ги задържи. Римляните може да загубят седмици, докато намерят лагера и заплануват атаката си. Освен това Рейна ще направи каквото може, за да ги забави. Тя все още е на наша страна. Знам това.
— Вярваш й — каза Пайпър. Гласът й прозвуча кухо. Дори на самата нея.
— Слушай, Пайпс. Казах ти, че няма за какво да ревнуваш.
— Тя е красива. Тя е могъща. И е такава… римлянка.
Джейсън остави чука си. Взе ръката й, което я накара да потрепери. Веднъж баща й я бе отвел в Тихоокеанския аквариум. Беше й показал електрическа змиорка и обяснил как те изпращат импулси, които замайват и парализират жертвите им. Всеки път, когато Джейсън я погледнеше или докоснеше, Пайпър се чувстваше по този начин. Замаяна и парализирана.
— Ти си силна и красива — каза той, — а и не искам да си римлянка. Искам да си Пайпър. Освен това с теб сме отбор. Ти и аз.
Тя искаше да му повярва. Ходеха заедно от месеци. Въпреки това не можеше да се отърве от съмненията си. Бяха дамгосани в съзнанието й по същия начин, по който татуировката SPQR бе отпечатана на ръката на Джейсън.
Над тях отекна звънецът за вечеря.
— По-добре да тръгваме — подсмихна се Джейсън. — Не искаме тренер Хедж да окачи камбанки на вратовете ни.
Пайпър потръпна. Тренер Хедж бе заплашил, че ще направи това след скандала с Пърси и Анабет, за да е сигурен, че никой няма да излиза от стаята си през нощта.
— Да — каза тя с неудоволствие и погледна стъклената врата под краката им. — Предполагам, че трябва да хапнем… и да поспим.
XXVI. Пайпър
На следващата сутрин Пайпър бе събудена от друг писък на кораба — толкова силен, че буквално я изхвърли от леглото. Реши, че Лио отново си е направил шега с тях, но тогава свирката отново изпищя. Звучеше, все едно идва от няколкостотин метра. От друг кораб.
Бързо се преоблече. Когато стигна палубата, видя, че другите вече са се събрали. Всички се бяха облекли набързо, освен тренер Хедж, който бе дежурил през нощта. Ризата от олимпийските игри във Ванкувър, която Франк носеше, бе облечена наопаки. Пърси носеше долнище на пижама и бронзов нагръдник, което бе интересна комбинация. Косата на Хейзъл висеше на една страна, сякаш бе минала през циклон, а Лио, без да иска, се беше подпалил. Ризата му бе на овъглени парцали, а ръцете му пушеха.