Момчешки живот

— Той е проверен — отвърна дядо. — От семейството е.

— Не е от моето семейство — мъжът с пурата се наведе напред, а дебелите му плещи оградиха масата. Кафявата му коса бе подрязана по войнишки късо, а на кутрето на дясната ръка носеше диамантен пръстен. Свали пурата от устата си и присви очи като цепки. — Знаеш правилата, Дърдорко! Никой не влиза тук без одобрение!

— Той е наред. Внук ми е.

— Не ми пука, ако ще да е шибаният принц на Англия! Нарушаваш правилата.

— Е, стига де, няма нужда да се ядос…

— Ти си идиот! — изрева мъжът, а устата му се изви, докато изричаше думата. На лицето му блестеше тънък слой пот, бялата му риза беше влажна. На джоба на гърдите, до петно от тютюн, имаше монограм ТБ. Повтори: — Идиот! Да не искаш законът да нахлуе тук с извадено оръжие? Защо просто не му дадеш карта на проклетия шериф, а?

— Кори няма да каже и дума. Той е добро момче.

— Така ли? — малките свински очички се върнаха върху мен. — Глупав ли си като дядо си, синко?

— Не, сър — отвърнах.

Той се засмя. Звукът ми напомни онзи път миналия април, когато Филип Кийнър повърна кашата си в училище. В очите на мъжа нямаше веселие, но устата му бе ухилена.

— Е, ти си малък хитрец, нали?

— Наследил го е от мен, господин Блейлок — каза Дърдоркото.

Осъзнах, че мъжът, който ме мислеше за толкова умен, е самият Топчаляка Блейлок, брат на Дони и Бързака и син на прословутия Пищак. Спомних си храброто твърдение на дядо ми на входа, че Топчаляка може да си завре главата в задника, ако ще; точно сега обаче дядо ми изглеждаше на път да завре там своята.

— Да бе, как ли пък не — каза му Топчаляка, изсмя се отново и погледна към другите играчи, които също се изхилиха като добри малки индианчета, следващи вожда. След това мъжагата спря да се смее и нареди: — Хващай пътя, Джейбърд! Чакаме всеки момент да се появят неколцина големи играчи. Група смехурковци си мислят, че могат да изкарат големи кинти от мене.

Дядо ми си прочисти нервно гърлото. Беше втренчил поглед в чиповете за покер.

— Ами… чудех се… тъй и тъй съм тук, може ли да седна за една-две ръце?

— Взимай си хлапето и обирай крушите — заяви му Топчаляка. — Тук въртя маса за покер, не служба за бебегледачки!

— О, Кори може да почака отвън! — отвърна Дърдоркото. — Той няма против. Нали, хлапе?

— Баба ни прати за сладоледена сол — напомних.

Топчаляка Блейлок се изсмя отново и видях по бузите на дядо ми пурпурно зарево.

— Не ми пука за проклетия сладолед — отряза Дърдоркото, а в очите му сияеха гняв и страдание. — Не ми пука, ако ще да чака до полунощ! Мога да правя каквото си поискам!

— По-добре тичай вкъщи, Дърдорко! — подигра му се един от другите играчи. — Върви да хапнеш сладолед и се пази от неприятности!