Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
Вятър, понесъл прахоляка и студа на незнайна гробница, помете равнината.
Мериън отвърна просто:
– Като дойде време да убиеш чичо ми, питай го.
31.
Е, явно картата на Ролф действаше.
Идеята беше на Роуан. И макар да й беше леко съвестно, задето бе заблудила Едион и Лизандра, че пиратският лорд се е поблазнил само от Амулета на Оринт... поне вече знаеха, че дяволската му карта действа. И че наистина живее в страх от завръщането на Валгите в пристанището му.
Чудеше се какво ли си мисли Ролф, както и какво беше показала картата му за Ключа на Уирда. Дали разкриваше разликата между него и пръстените от Камък на Уирда, с които Валгите бяха обсебили хората му. Каквато и да беше причината, нея я интересуваше единствено че пиратският лорд беше изпратил сервитьорката си да огледа за Валги, без да съзнава, че Роуан умишлено бе избрал задънената уличка, за да се увери, че само пратеник на Ролф би дръзнал да стигне чак до края й. А тъй като Елин не се съмняваше, че Едион и Лизандра са се промъкнали съвсем незабелязано по улиците на града... Е, поне тази част от вечерта й бе минала по план.
Що се отнасяше до останалото... Минаваше полунощ, когато я споходи въпросът как двамата с Роуан щяха да се върнат към нормалния си живот, ако изобщо оцелееха след тази война. Дали някога щеше да настъпи ден, в който да не прескачат от покрив на покрив като по речни камъни, да не влизат с взлом в чужди стаи, опирайки ножове в гърлата на обитателите им.
Първите два подвига изпълниха за петнайсет минути.
А като намериха Гавриел и Фенрис в общата им стая в „Морският дракон“, Елин реши, че не е нужно да прибягва до третия. Въпреки че и двамата с Роуан държаха ръцете си на удобно разстояние от кинжалите си, докато стояха облегнати на стената до вече затворения прозорец. Бяха го отключили с вятъра на Роуан, но една свещ се запали веднага щом крилата му се открехнаха, разкривайки каменните лица на двама облечени и въоръжени елфически воини.
– Можеше да използвате вратата – каза Фенрис със скръстени в съмнително небрежна поза ръце.
– Защо, след като драматичната поява е много по-забавна? – отвърна Елин.
Красивото му лице потрепна от привидна шеговитост, която не докосна ониксовите му очи.
– А ще е срамота да пропуснете подобна забава.
Тя му се ухили. Той й отвърна със същото.
Но й се струваше, че усмивките и на двама им са по-скоро... зъбене.
Елин изсумтя.
– Двамата май сте прекарали хубаво лято в Доранел. Как е милата леля Майев?
Татуираните ръце на Гавриел се свиха в хлабави юмруци.
– Отказваш ми правото да видя сина си, а после нахлуваш в стаята ни посред нощ и очакваш да ти разкрием информация за кралицата, пред която сме положили кръвна клетва.
– Първо, аз не съм ти отказала нищо, котараче.
От гърлото на Фенрис се изтръгна задавен звук.
– Решението е на сина ти, не мое. Нямам време да следя отношенията ви, нито дори да ме интересуват.
Лъжи.
– Сигурно ти е трудно да намериш време за каквото и да било – намеси се Фенрис – в краткия живот на смъртен. – Той стрелна коварен, режещ поглед към Роуан. – Или тя скоро ще се Обезсмърти?
Кучият му син! Злостно, свирепо копеле, хапливо за разлика от свъсения, необщителен Лоркан. Майев видимо предпочиташе определен тип мъже.
Лицето на Роуан беше неразгадаема маска.
– Обезсмъртяването на Елин не ти влиза в работата.
– Така ли? Ако е безсмъртна, много неща се променят.
– Фенрис – предупреди го Гавриел.
Елин знаеше достатъчно по въпроса – това беше преходът, през който минаваха чистокръвните елфи и някои полуелфи, когато телата им достигнеха възрастта на безсмъртната младост. Процесът беше труден: телата и магията им се нуждаеха от месеци на приспособяване към внезапното замразяване на стареенето и промяната в скоростта на съзряването им. Някои елфи поначало нямаха никакъв контрол върху силата си, други го губеха по време на Обезсмъртяването.
А полуелфите... едни получаваха удължен живот, а други – истинската дарба на безсмъртието. Като Лоркан. И може би Едион. До няколко години щяха да разберат дали е наследил майка си... или елфа пред нея. Стига да оцелееха във войната.
А що се отнасяше до нея самата... Не си позволи да се замисля по въпроса. Точно поради причината, изтъкната от Фенрис.
– Не виждам какво би могло да промени Обезсмъртяването – каза му тя. – Вече има една безсмъртна кралица. Появата на втора няма да е нищо ново.
– А ще раздаваш ли кръвни клетви на всички елфи, които хванат окото ти, или ще се задоволиш само с Белотрън?