Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Парите са си мои, така че аз решавам.
Касиерката ги огря с широка усмивка, докато се приближаваха с проходилките си, но когато видя какви суми искаха да изтеглят, лицето й пребледня.
– Тук нямаме толкова много пари.
– Напротив, имате. Аз се обадих предварително по телефона. В днешно време се прави така, когато човек иска да изтегли голяма сума пари в брой – каза Ана-Грета.
Касиерката се поколеба, извини се и изчезна, за да се консултира с колегите си. Когато се върна след няколко секунди, тя със съжаление се обърна към Ана-Грета.
– За нещастие, има един малък проблем. В сметката няма толкова пари.
– Не се опитвайте да ме заблудите. Вчера прехвърлих по интернет парите от спестовната си сметка. Нали това ни насърчавате да правим. Не искате да идваме лично в банката, нали? Моля ви да отидете и да проверите колко пари имам в сметките си.
– За съжаление, явно нещо се е объркало. Там няма нищо.
– Но аз хванах мишката и натисках с пръст – възрази Ана-Грета.
– Какво?
– Хванах МИШКАТА, казах! – извика Ана-Грета.
Касиерката се стресна и Марта видя, че едва се сдържа да не се разсмее.
– Понякога не е лесно да се използва интернет – опита се да я успокои момичето.
– Какво си мислите вие? – просъска Ана-Грета. – Според вас не знам какво да правя с мишката си само защото съм по-възрастна от вас?
От вътрешността на банковия клон се разнесе смях, а касиерката дискретно вдигна ръка пред устата си.
– Вчера имахме проблеми с компютърната система – каза тя. – Може би прехвърлянето на парите не е било регистрирано. Ще трябва да проверим.
– Искам да ви кажа, че съм работила в банка и съм ваш клиент от четиресет години – изрева Ана-Грета толкова силно, че воалът на шапката й се развя. – Не можете да се държите така с мен!
Марта не откъсваше поглед от драмата, която се разиграваше пред очите й. Днес определено нямаше да има цвилене. Ана-Грета беше извадила другия си глас, с който можеше да строши прозорец от разстояние.
– Ако ви е трудно да използвате компютър, защо не се възползвате от телефонната ни линия? – предложи касиерката, като се опитваше да се държи дружелюбно.
– Телефонна линия? Скъпа моя, не се ли питате защо говоря толкова силно? ЗАЩОТО НЕ ЧУВАМ ДОБРЕ! – изрева Ана-Грета.
Хората на опашката зад тях притихнаха. Вратата, която водеше към вътрешността на банковия клон, бързо се отвори и към тях се приближи един елегантно облечен мъж.
– Моля ви да се върнете утре – каза той и им подаде една химикалка с логото на банката. – Дотогава ще сме решили този проблем.
След това им се поклони и вежливо, но твърдо ги изпрати до изхода.
Трите приятелки бяха в доста лошо настроение, когато се върнаха в старческия дом „Диамант“. Ана-Грета се заключи в стаята си и не искаше да разговаря с никого, Марта седна във всекидневната и се опита да помисли, а Кристина се зае яростно да пили ноктите си. Никой не проговаряше. Кафето не им беше вкусно, нито сладкишите, които сервираха с него. До почивните дни детската количка трябваше да се напълни с пари, иначе нямаше да си получат картините обратно.
Марта потъна във фотьойла и затвори очи. Това обикновено вършеше работа, когато трябваше да разреши някой проблем, а в момента наистина бяха загазили. Чуваше в далечината гласа на Катя, която говореше по телефона, и как старците спореха нещо за футбол. После Марта отново различи гласа на Катя... проблем с връзката... нямаме достъп до интернет... и се усмихна на себе си. Добре, сега поне можеше да успокои Ана-Грета.
След това задряма и сънува, че е обрала банката в Истад. Но точно когато се канеше да се качи на ферибота за Полша с всички пари, тя се събуди. Вратата на стаята на Долорес се беше отворила с трясък и старата госпожа беше поела на обичайната си обиколка във всекидневната, като тътреше пазарската си количка след себе си.
– Няма по-добре момче от моя син – тананикаше си тя с широка усмивка. – Обиколи с корабите целия свят и ме направи милионерка.
Тя посочи пазарската си количка и се разсмя. По пода след нея се влачеха едно розово одеяло, един чорап и един шал. Количката не беше затворена плътно и през отвора се виждаха някакви намачкани вестници.
– Много хубаво, Долорес – казаха всички в стаята.
– Сега се е върнал на сушата. Защото искаше да бъде близо до майка си, нали разбирате. Вчера се прибра от Хелзинки.