Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Добре тогава. След вечеря всички заповядайте в стаята ми.
След ужасното задушено с преварен боб и студено картофено пюре в пластмасова табла Марта реши да сервира нещо вкусно. Извади кафе и гофрети, пай с боровинки и разбира се, боровинков ликьор. Първият, който почука на вратата на стаята й, беше Умника.
– Имаш ли нужда от помощ? – попита той и остави на масата една картонена кутия, в която беше донесъл пай със сладолед.
После събра смелост, наведе се и леко я целуна по устните. Марта се изпълни с толкова топло усещане, че просто нямаше как да не отвърне на целувката му. Двамата останаха прегърнати толкова дълго, че съвсем забравиха за замразения пай. Ако някой не беше почукал на вратата, сладоледеният десерт сигурно щеше да се разтопи съвсем и да се разтече по пода.
– Този пай не трябва ли да е във фризера? – попита Греблото, когато влезе.
Около кутията вече се беше образувала локва от крушов сладолед.
– Сладоледът е най-вкусен така – настоя Умника и бързо извади чинии.
След като всички се настаниха с пълни чаши в ръка и се насладиха на омекналия сладолед, Марта почука по масата.
– А сега ме изслушайте, моля. Надявам се никой да не се чувства измамен, че отново се озовахме в старческия дом „Диамант“.
– Но, Марта, за бога! – възразиха всички в един глас. – Нали няма да останем дълго? Наздраве за нашата другарка в престъпленията!
Всички вдигнаха чашите си и отпиха, но този път не им се наложи само да се преструват, че пеят традиционната наздравица. Вместо това запяха наистина, с пълно гърло. После търпеливо изслушаха Греблото, който изпълни любимата си моряшка песен, и Ана-Грета с нейната интерпретация на един стар естраден шлагер.
Когато свършиха с песните и разказите си за приключенията и абсурдните комични ситуации от престоя си в затвора, Марта отново взе думата.
– Открих изчезналата пазарска количка! – съобщи им тя.
– Наистина ли? – възкликна Умника. – Това е фантастично!
– Как успя, за бога? – зачуди се Греблото.
– Само не ми казвай, че освен това е била пълна с пари! – възкликна Ана-Грета.
– Невъзможно! Не мога да повярвам! – каза пресипнало Кристина, която отново беше настинала.
Тогава Марта им разказа за нощната си експедиция до стаята на Долорес, след което им съобщи и колко пари беше видяла.
– В количката може би имаше цели пет милиона.
Разнесоха се няколко ахвания, а Греблото се изправи, сякаш беше на пружина.
– Пет милиона!
– Шшт! – каза му Марта, отиде до леглото си и потупа завивките. – Парите са тук, вътре. Но човекът, който е прибрал картините, иска откуп. На бележката пишеше: „Скрийте 100 000 крони в детска количка. Оставете я до задния вход на хотел „Гранд“ в 13:00 часа на 30 октомври. Стойте далеч и не замесвайте полицията“.
– Каква бележка? Може ли да я видя? – попита Греблото.
– Съжалявам, но се наложи да я изям. Трябваше да унищожа вещественото доказателство, нали разбирате.
– Явно не обичаш бумащината – измърмори Греблото.
Марта се извини и им разказа как с нея имаше дежурни надзиратели и как беше успяла да глътне съобщението буквално в последния възможен момент.
– Снощи прибрах сто хиляди в една калъфка за възглавница. Двеста банкноти от петстотин крони, ако съм ги преброила правилно. Всички ли са съгласни да сложим двеста красавици в детската количка?
– Красавици?
– Говоря за парите, естествено – обясни Марта.
– Детска количка – каза замислено Кристина, която си беше издухала носа, така че отново й се разбираше какво говори. – Андерс и Ема със сигурност ще могат да ни окажат съдействие. Ще им кажа, че ще им помогна да гледат детето, и така ще можем да вземем детската им количка. Малин вече е на шест месеца. Идеално.
– И бебето ли е от нашите? Само на шест месеца, а вече е престъпник! – каза Ана-Грета и радостно се изкикоти, все едно изцвили пони.
– Не, не, няма нужда от това – каза Марта.
Опитваше се да не задълбава в евентуалните усложнения, но в интерес на истината нейният план включваше точно това: на шест месеца, а вече престъпник.
64.
Слава богу, не валеше нито дъжд, нито сняг. Времето беше идеално за престъпни занимания.
– Внимавайте, трябва да се държим спокойно и разумно – каза Марта, като не спираше да оглежда улицата.
Сама забелязваше колко е напрегнат гласът й. Все още не беше дошла никаква кола за доставки. Защо се бавеха толкова?
– Не се тревожи – каза Умника. – Ще се справим.
– Ами ако някой ни разкрие? – попита Марта.