Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
И тогава отново чу същия шум. Звучеше точно като... ами да, разбира се, беше седнала на банкнотите. Преди да заспи, трябваше да ги увие с още един чаршаф, за да не шумолят така. Кражбата не биваше да бъде разкрита – при никакви обстоятелства. Защото това щеше да бъде краят на тяхната престъпна кариера.
63.
На следващия ден Умника прегърна Марта и ръката му остана на кръста й, когато се отдръпна да я погледне.
– Мечтаех си за този миг – каза той.
Искаше му се да каже още толкова много неща, но не можеше да намери подходящите думи, за да го направи. Затова отново я прегърна и двамата останаха така дълго време, без да казват нищо. Входът на старческия дом „Диамант“ с гланцираните си плочки вече му се струваше различен и не толкова ужасяващо грозен, колкото си го спомняше. Естествено, сградата си оставаше построена в скучния архитектурен стил от четиресетте години на двайсети век, но все пак Марта живееше там. Умника усети как тя отпусна главата си на гърдите му.
– Най-сетне! – каза Марта.
Но не успя да каже нищо повече и се разплака.
– Най-сетне – повтори тя.
Умника си помисли за всички нежни думи, които беше чувал във филмите и телевизионните сериали. Чувстваше се точно по същия начин, но му се струваше глупаво да се изразява така. Затова просто измърмори нещо в отговор и доста несръчно я погали по косата.
– Ехо, не ме ли познахте? – подвикна Греблото и се приближи към тях.
Както обикновено, беше с елегантно шалче на врата, а по време на престоя си в затвора дори се беше сдобил с брада от едното ухо до другото – Марта беше чувала, че я наричат „нюгейтска бесилка“ по името на затвора в Англия заради характерната й форма. Греблото се ухили широко, потупа Умника по гърба и силно го прегърна.
Марта с усмивка гледаше своите приятели, които не беше виждала толкова отдавна. Беше прекрасно просто да стои отново до тях, но беше толкова изтощена след приключението си от предишната вечер, че не можеше да спре да плаче. Греблото изглеждаше страхотно, макар че миришеше на тютюн. Но все пак вниманието на Марта беше посветено предимно на Умника; в крайна сметка той беше единственият мъж, на когото беше писала стихотворения – въпреки че те съдържаха предимно различни идеи за нови престъпления.
– Марта, скъпа моя – каза Греблото и я целуна по двете бузи като истински французин.
Сигурно искаше да й направи впечатление с новата си брада, но преди да успее да се сдържи, тя възкликна:
– Ох, боде!
После бързо добави нещо по-мило:
– Колко се радвам да те видя отново!
Греблото се усмихна и мило я ощипа по бузата, преди да се върне при своята Кристина. Поздравът им сякаш продължи много дълго и след него шалчето на Греблото беше накриво, а в очите на Кристина се беше появил влажен блясък. Марта беше забелязала как Кристина стоя цяла сутрин до прозореца, за да не пропусне пристигането му, и не спря да си реши косата, макар че току-що беше ходила на фризьор. И ето, Греблото най-сетне беше пристигнал.
Докато всички се прегръщаха, Ана-Грета остана по-назад. Разбира се, тя също се радваше да види Умника и Греблото и също ги беше прегърнала, но Гунар не се виждаше никакъв. Освен това тя все още не се беше съвзела от грешката, която се беше получила при прехвърлянето на парите по интернет. Изглеждаше съвсем отчаяна. Марта забеляза, че нещо с нея не беше наред, и отиде да я успокои.
– Имало е някакъв проблем с интернет връзката в старческия дом „Диамант“ – каза й тя.
– Наистина ли?
– Да, в цялата сграда е имало проблем с компютрите. Дори някой хакер на петнайсет години нямаше да се справи с прехвърлянето на парите.
– Не думай! – възкликна Ана-Грета и изражението на лицето й веднага стана почти щастливо.
– Но и без това изглежда, че проблемът с парите е решен – каза Марта и се усмихна лукаво.
Не искаше да казва нищо повече, докато не се увери, че Долорес не е забелязала нещо.
След като изпиха следобедното си кафе, Марта седна с плетката на колене, но вместо да участва в разговора, непрекъснато поглеждаше крадешком към стаята на Долорес. Дори изпусна кълбото прежда от уплаха, когато вратата й се отвори. Но както обикновено, възрастната жена се зае да обикаля всекидневната с пазарската си количка и да разказва на всички за своя щедър син. Марта се успокои и с облекчение се обърна към останалите: