Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Долорес спеше дълбоко и всяко нейно издишване завършваше с шумно продължително хъркане. Марта се огледа за пазарската количка. По дяволите – беше до нощната масичка, точно до главата на Долорес. Какво биха казали в затвора „Хинзеберг“? Какъв е най-добрият начин да се промъкнеш до някого, без да те забележи? Марта не успяваше да разсъждава трезво и реши, че е най-добре да не му мисли много, а направо да действа.
Доближи се безшумно до леглото и протегна ръка към пазарската количка. Долорес продължи да диша дълбоко, но изведнъж се обърна така, че върхът на носа й почти докосваше дръжката на количката. Марта рязко спря, загаси лампичките на шапката си и остана напълно неподвижна. Всеки момент очакваше спящата жена да отвори очи и да изкрещи, но скоро тя отново започна да диша дълбоко. Когато и хъркането й се разнесе отново, Марта най-сетне събра смелост да хване дръжката и бавно да изтегли пазарската количка навън.
Марта паркира пазарската количка в стаята си и отвори капака. Почти никога не се беше чувствала толкова развълнувана. Синът на Долорес работеше на фериботите до Финландия, а петното на капака приличаше на машинно масло. Само като си помисли... макар че, ако е прибрал пазарската количка от палубата за автомобили след бурята, със сигурност щеше да е видял какво има в нея, преди да я даде на майка си. От друга страна, разбира се, там имаше няколко пазарски колички. Може би е погледнал в другите и е помислил, че съдържанието на всичките е едно и също. Единственото нещо, което не можеше да си обясни Марта, беше синята дръжка. Както и да е – просто нямаше друг избор, освен да погледне вътре. В противен случай никога нямаше да си го прости.
Тя пъхна ръка в количката, разнесе се шумолене на вестници и на пода се изсипаха няколко стари одеяла. Марта нетърпеливо пъхна ръка по-навътре. Напипа още вестници и още одеяла. Господи, това ли бяха милионите на Долорес?
Марта извади намачканите вестници и бръкна още по-дълбоко. Още вестници... но сякаш имаше и нещо друго. Сърцето й заби по-силно и тя изсипа цялото останало съдържание на количката на пода. Боже милостиви! Банкноти от петстотин крони! Бяха толкова много, че скоро целият под се покри с тях. Марта се беше оказала права: това наистина беше втората пазарска количка! Но какво трябваше да направи с парите сега?
Тя бързо взе завивката си от леглото и свали от нея памучния плик на цветя. Зае се да го пълни с банкноти, а когато не можеше да побере повече, напълни и калъфките на възглавниците. Една или две калъфки от възглавници, пълни с пари, трябваше да стигнат за откупа. Накрая прибра останалите банкноти обратно в количката. Долорес в никакъв случай не биваше да забележи нещо.
Марта бързо смеси банкнотите с намачканите вестници и добави още вестници от собствения си гардероб. Най-отгоре посипа плътен пласт от банкноти от петстотин крони, а върху него подреди одеялата и шала.
Марта огледа пълната пазарска количка от всеки възможен ъгъл, докато не се увери, че видът й беше същият, както преди. После се промъкна обратно през всекидневната и леко открехна вратата на стаята на Долорес, за да провери дали тя все още хърка. Беше точно така. Тогава Марта отново натисна шапката си, за да включи LED светлините. Огряна от слабото им сияние, влезе в стаята толкова тихо, колкото можеше. Внимателно изтегли пазарската количка до нощната масичка и я остави точно така, както я беше намерила. В този момент Долорес изведнъж спря да хърка и Марта се стресна. Остана абсолютно неподвижна в продължение на ужасно дълго време, докато Долорес протягаше ръка настрани и сякаш се чудеше дали да не стане; после отвори очи и се загледа право пред себе си. Марта се изви назад и се опита да измисли някакво оправдание за това, че е в стаята на Долорес, но точно когато отвори уста да се извини, жената в леглото отново затвори очи и се обърна на другата страна. После изсумтя, придърпа завивките на раменете си и изпусна една шумна пръдня. Марта не помръдна и остана с поглед, тревожно прикован към леглото. Едва когато Долорес започна да хърка отново, Марта събра кураж да се раздвижи. Бързо излезе навън, върна се в собствената си стая и изтощено се отпусна на леглото.
– Господи, какво приключение! – възкликна тя.
Но в същия миг чу някакъв тайнствен шум. Неволно се сви и толкова се изплаши, че едва не падна от леглото. Притиснала ръка към гърдите си, тя се вторачи във вратата на стаята си. Но сега цареше пълна тишина. Марта зачака. Не се чу нищо повече и тя постепенно събра смелост. Отпусна ръка на нощната масичка и бавно се изправи.