Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
Тя продължи да пее, направи още няколко обиколки на всекидневната и едва тогава се настани на масата, за да се почерпи с една бисквита.
Марта харесваше Долорес, която винаги беше весела и добронамерена към всички, но точно в този момент й идваше в повече, затова потъна още по-дълбоко в креслото и отново затвори очи. Откупа? Как можеха да го платят?
62.
Марта се събуди изведнъж. Пак беше сънувала нещо много странно. В съня й Долорес обикаляше с една пазарска количка по някаква палуба за автомобили. Обикаляше в кръг и не спираше да пее нещо за своите милиони. Когато стигна в самия край на палубата и всеки момент щеше да падне във водата, Марта се събуди и объркано седна в леглото. Все още беше тъмно и до сутринта имаше много време. Но мозъкът й не спираше да работи. Пазарската количка и фериботите до Хелзинки...
На закуска Марта седна до Долорес с чаша чай. Двете си поговориха за времето и храната, докато Марта не прецени, че е дошъл подходящият момент.
– Какво казваше за твоя син? Цял живот е бил в морето, така ли?
– Да, през цялото време. Толкова е умен. Работи на палубата за автомобили.
– О, това е хубаво. По-добре, отколкото да е капитан на кораба. Защото капитанът носи толкова много отговорности, а и какво ще стане, ако корабът се разбие? Тогава ще загази сериозно – не спираше да й се подмазва Марта.
– Той никога не се е разбивал.
– Не, нямах предвид това, Долорес, мила моя.
– Не съм ти мила твоя. Само защото съм станала по-възрастна, това не е причина да ме наричат „мила моя“, нали така?
Марта замълча. Не бяха започнали разговора по най-добрия начин.
– О, има и по-лошо – опита се да я умилостиви тя. – На мен веднъж ми казаха „бабенце“.
Долорес не й отговори – продължаваше да се сърди. Марта реши да изпробва друга тактика.
– Каква хубава пазарска количка имаш! – каза тя. – Със синя дръжка и изобщо...
– Моят син ми я подари. Той винаги се грижи за старата си майка.
Марта се наведе по-близо и тайно хвърли поглед на пазарската количка. Беше марка „Урбаниста“. При това беше черна – също като онези, в които бяха получили парите от откупа. Но тази беше мръсна и издраскана, а освен това беше със синя дръжка. Естествено, беше възможно да е боядисана със спрей по-късно. Самата чанта беше по-лъскава отгоре, все едно е била напръскана с машинно масло.
– Дали да не помолим Катя да купи торта на етажи? – предложи Марта. – Една хубава торта на етажи с крем и марципан?
– Торта? Не, уморена съм. Ще си ходя в стаята.
– Чакай да ти помогна...
Марта протегна ръка към дръжката, за да провери дали имаше отвор за монтиране на огледало за обратно виждане.
– Не ми пипай количката! Парите са си мои! – извика ядосано Долорес, стана и излезе от стаята.
Всички се усмихнаха примирено и се върнаха към заниманията си, но Марта остана загледана в затворената врата, потънала в мислите си.
Долорес не излезе от стаята си цял следобед, а на следващата сутрин Катя съобщи, че е болна. Никой не биваше да я безпокои. Беше помолила Катя да се обади по телефона на сина й и той обеща да дойде. Тогава Марта помоли първо Ана-Грета, а после и Кристина, да почукат на вратата на Долорес, за да разгледат пазарската количка по-отблизо, но възрастната дама не искаше да отваря на никого. Не пусна в стаята си дори Катя. За вечеря й оставиха пред вратата една количка за сервиране, на която имаше чиния с храна, и на следващата сутрин всичко беше изядено. Но Долорес така и не се показваше. Марта въздъхна. Ситуацията ставаше твърде сложна, а тя нямаше никаква идея какво да предприеме.
Тази нощ Марта не успя да заспи. Налагаше се да погледне какво има в тази пазарска количка. Ако синът на Долорес дойдеше на следващия ден, може би дори ще я вземе със себе си. Преди това да се случи, Марта трябваше да е напълно сигурна дали парите им не бяха вътре. Тя все още пазеше универсалния ключ, който отваряше всички врати. Разбира се, не беше прието да се влиза с взлом в чуждите стаи, но какво лошо имаше в това да се обърка и да отвори някоя врата, без да иска?
Марта разсеяно се облече и прекоси всекидневната, като стигна до вратата на Долорес. Натисна бравата и откри, че дори не е заключено. Внимателно бутна вратата навътре, но спря на прага. Господи, не виждаше почти нищо; беше забравила, че зрението й на тъмно не беше като едно време. Тихо се върна до собствената си стая и потърси шапката, която й беше дал Умника. Отне й известно време, докато я нагласи на главата си, после се върна при Долорес. След като влезе в стаята, затвори вратата зад гърба си, пое си дълбоко въздух и натисна върха на шапката. Стаята се огря от слабо синкаво сияние, а по стените затанцуваха призрачни сенки. Марта ужасено отстъпи назад и едва не припадна от уплаха, преди да си даде сметка, че източникът на сиянието бяха LED светлинките на собствената й шапка.