Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Ами, първо на първо, аз не мога да чета и да пиша — рече мъжът.
— С удоволствие ще напиша искането вместо теб!
— Не мога да вдяна как точно ще стане. Ти можеш да си напишеш, каквото си щеш, нали? Да извикаш стража и войници, вместо да поискаш злато, ако ми схващаш намека. Казах, че не мога да чета, не че имам пикня от червеи вместо мозък!
— Ей, спри! Задръж! Спри да режеш! — Джийн се изкатери още една стъпка нагоре и затегна въжето с приспособлението. — Спри да режеш! Имам един сериозен въпрос!
— И какъв е той?
— Откъде се взе ти, по дяволите?
— Обикалях тук и там, а пък първоначално комай от утробата на майка ми — отвърна мъжът, който продължаваше да кълца.
— Не, питам те винаги ли наблюдаваш тези скали за катерачи? Да му се не види, не ми се вярва те да идват толкова често тук, че да си струва да ги причакваш.
— О, не идват, господине. Никога не съм виждал преди вас двамата. Стана ми толкова интересно, че просто трябваше да сляза и да надникна, и да знаете само как се радвам! — Клъц, клъц, клъц. — Не, аз най-вече се крия из горите, понякога из хълмовете. Вардя пътищата.
— Самичък ли?
— Ако не бях сам, щях да ви резна въжетата по-бързо, нали?
— Значи вардиш пътищата. И какво търсиш да обираш, карети ли?
— Най-вече.
— Имаш ли лък или арбалет?
— За жалост не. Мисля, че може и да си купя, ако получа достатъчно за вашите неща.
— Криеш се в гората, сам-самичък, и се опитваш да причакваш карети без оръжие?
— Ами… — проточи колебливо мъжът. — Много време мина от последния ми обир. Обаче днес ми излезе късметът, нали?
— Бих казал. О, Уродливи страже, ти трябва да си най-калпавият разбойник под слънцето!
— Какво рече?
— Той рече — обади се Локи, — че по неговото високообразовано мнение ти си…
— Не, другото.
— Той спомена Уродливия страж — рече Локи. — Това говори ли ти нещо? Ние принадлежим на едно и също братство, приятелю! Благодетелят, Закрилникът на крадците, Безименният Тринайсети, покровителят — твой, мой и на всички, поели по лъкатушната пътека през живота. Ние всъщност сме ръкоположени за слуги на Уродливия страж! Няма нужда от враждебност и няма нужда да ни режеш въжетата!
— О, напротив, има — отвърна разпалено мъжът. — Сега вече със сигурност ще ги отрежа.
— Какво? Но защо?
— Проклети шибани еретици сте вие! Тринайсети няма! Няма нищо, освен Дванайсетте, и туй е истината! Ей, ходил съм във Верар два-три пъти, срещал съм се с момци и моми от дружините на колячите, които се пробваха да ми обясняват за тоя Тринайсети. Не мога да го приема това. Не е редно, мене не са ме възпитавали така! Така че падате долу, момчета! — И мъжът закълца отмъстително въжетата от полукоприна.
— Ебати. Да се пробвам ли да го спъна с резервните въжета? — Джийн се люшна към Локи и заговори тихо, ала припряно. Локи кимна. Двамата крадци се хванаха за резервните въжета и се вторачиха нагоре и щом Джийн прошепна сигнала, ги дръпнаха рязко надолу.
Капана не го биваше — въжетата бяха отпуснати и се заплетоха над зъберите. Мъчителят им погледна в краката си, скочи и се дръпна, а двете резервни въжета се приплъзнаха със седем-осем стъпки дължина в пропастта.
— Ха! Ще трябва да се изкатерите по-раничко, господа, ако нямате нищо против! — Като си подсвиркваше без мелодия, той изчезна от погледите им и продължи да кълца. Малко по-късно нададе тържествуващ вик и навитото резервно въже на Локи изхвърча през ръба на скалата. Лока извърна лице, когато то профуча покрай него. Скоро вече висеше във въздуха от колана му, а разнищеният му край се люшкаше на много стъпки над земята.
— Ебаси — възкликна Локи. — Джийн, ето какво ще направим. Сега той трябва да пререже моето въже. Да се закачим за лактите. Аз ще се плъзна надолу по твоето основно въже, ще завържа за края му остатъка от моето и така вероятно ще увиснем на около двайсетина стъпки от земята. Ако издърпам моето резервно въже и го завържа за другите две, можем да стигнем до долу.
— Зависи колко бързо реже онзи гадняр. Мислиш ли, че можеш да направиш възлите достатъчно бързо?
— Мисля, че нямам избор. Поне ръцете ми се чувстват годни за задачата. Дори и да ми отреже въжето да паднеш от двайсет стъпки е по-хубаво, отколкото от осемдесет.
В този миг горе се разнесе приглушен гръм. Локи и Джийн вдигнаха очи тъкмо в мига, когато първите няколко капки дъжд им капнаха на лицата.