Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Арн пришпори Шамсиин и влезе в лагера сред облак от прах, следван от Харалд, който яздеше далеч зад него. Тропотът на копитата изплаши молещите се, които не можеха да видят кой идва, затова се скриха още по-добре.
Когато Арн започна да обикаля около тези хора, облечени в черно, които едва различаваше, гледайки ги от коня си, те вдигнаха плахо глави. Тогава някои жени нададоха радостни викове и се изправиха да благодарят на Бога, че им е изпратил Ал Гути в последния момент.
Една възрастна жена започна да пляска с ръце в напевен ритъм и скоро всички обитатели на лагера започнаха да скандират: "Ал Гути! Ал Гути! Ал Гути!".
Арн откри възрастния вожд на племето, който носеше името Ибрахим също като най-старият представител на човечеството, какъвто и да е бил начинът, по който той се е молил.
Арн слезе от коня си и пое ръката на стареца, за да го поздрави.
— Какво се е случило, Ибрахим? Къде са воините на племето? Какво искат тези негодници на хълма?
— Господ е велик, щом те изпрати. Затова благодаря на него повече отколкото на тебе — отвърна старецът успокоен. — Мъжете ни заминаха за нападение в Синай, тъй като сега сме във война и няма време за почивка. Тук сме под вашата закрила и не смятахме, че ще ни се наложи да се защитаваме. Но тези франки дойдоха от Север, откъм Ашкелон и ни казаха да отправим последните си молитви към Бог. Ако съм ги разбрал правилно, имат намерение да убият всички ни.
— Не мога да искам да им простиш, понеже не знаят какво вършат, но едно е сигурно, ще ги сваля оттам — каза Арн и се наведе почтително към Ибрахим, преди да се впусне с Шамсиин към тримата франки на хълма.
Щом ги наближи, той забави ход, за да ти разгледа отблизо. Очевидно бяха трима кръстоносци, с обкичени ризници, забелязващи се отдалеч, които носеха новите си шлемове, покриващи почти изцяло лицата им. Под тях се виждаше само малка част от челата им във формата на кръст. Те с нежелание свалиха шлемовете и изглежда не бяха никак доволни, че виждат пред себе си християнин.
— Кои сте вие, откъде идвате и какво означава всичко това? — викна Арн с обичайния си властен тон.
— Кой си ти, християнино, който се обличаш като арабин? — отвърна франкът, който седеше по средата. — Смущаваш нашата свята мисия и преди да направим друго, за да те отстраним от пътя си, трябва учтиво да те запитаме това.
Арн остана безмълвен за един миг, през който се помоли за живота на тези трима глупаци. След това повдигна краищата на палтото си, за да покаже аления кръст на дрехата си.
— Аз съм тамплиер — отвърна той спокойно. — Аз съм Арн Готски, благородник от Газа. В момента се намирате на територията на този град. Хората, които виждате пред вас, са бедуини, които са под нашата закрила. Имате късмет, че воините на племето са на мисия. Иначе и тримата щяхте да сте вече мъртви. Повтарям въпроса си: кои сте и откъде идвате?
Тримата мъже бяха дошли от Прованс заедно с много други като тях, за да придружат графа си до Ашкелон. Те за пръв път идваха в Светите земи и бяха успели да открият араби, които веднага да изпратят в ада. Тъй като бяха тамплиери, за тях това бе въпрос на свещен дълг.
— Или най-малкото към светия отец в Рим — поправи ги иронично Арн. — А ние, останалите тамплиери, сме армията на светия отец и се подчиняваме единствено на неговата воля. Неговият най-виден представител тук е благородникът от Газа, тоест аз. Но стига толкова по този въпрос. Добре дошли в Светите земи и нека Господ е с вас. Но все пак ви заповядвам да се върнете незабавно в Ашкелон или да отидете някъде другаде, където сметнете за добре. При всички случаи обаче ще трябва да напуснете територията на Газа, върху която се намирате в момента.
Тримата рицари нямаха вид на хора, които ще се подчиняват на заповеди. Те настояха, че да убият арабите е техен свещен дълг, и след като носят кръстове върху дрехите си, трябва да се придържат към своята мисия. Очевидно не разбираха какво означава да си тамплиер и дори не бяха разбрали, че разговарят с рицар от висок ранг, въпреки черната лента, която опасваше хълбока на Шамсиин. Бяха напълно побъркани.
Арн се опита да им обясни, че няма как да пристъпят към убийството на жени, деца и старци, тъй като един високопоставен тамплиер им препречва пътя и те трябва да му се подчинят.
Не успяваха да разберат неговите обяснения, мислейки, че са трима срещу един и това ще им помогне много, тъй като трябваше да се преборят с приятеля на арабите и да изпълнят святата си мисия, състояща се в убийството на тези хора.
Арн търпеливо ги помоли да размислят. Бяха само трима и би било лудост от тяхна страна да нападнат тамплиер. Всеки, който дълго време е живял по тези места, щеше да им го каже.