Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Бързо намериха общ език сега, когато никой не ги слушаше. И двамата смятаха, че битката бе предрешена не толкова от грешките на тамплиерите, а от ловкостта на Саладин. Той или бе имал изключителен шанс също като тамплиерите в Монжизар, или военните му умения бяха толкова добри, че бе успял да вземе най-доброто решение, чрез което бе победил. Бе направил така, че редовната армия да влезе в битка, отвличаща вниманието й. Това бе позволило на по-голямата част от армията му да се хвърли срещу тамплиерите. След това той за минути бе успял да разгроми и редовната армия, тъй като тамплиерите, идващи на помощ, не бяха успели да стигнат до целта си. Всичко това сигурно е било предвидено много по-рано, защото при едно нападение от негова страна през пролетта армията му би била съвсем малка. Този път беше мобилизирал пет пъти повече войници, което християните бяха разбрали, когато беше станало твърде късно. Така че той заслужаваше победата си.

Макар че виното вече беше омаяло Арн, той се опита да обори тезата за справедливата победа на Саладин, но не намери подходящите думи за това. Накрая след още няколко чаши прие това заключение и смени темата на разговора. Попита графа защо мрази толкова много тамплиерите.

Раймонд III от Триполи промени леко становището си, като каза, че има няколко тамплиери, сред които беше вече и Арн, които уважава. Такъв например беше Арно дьо Торож, командора на тамплиерите в Йерусалим. Ако Господ се намесеше за добро в случващото се по Светите земи, Арно дьо Торож щеше да стане следващият велик магистър на ордена, тъй като Одо дьо Сен Аман беше или мъртъв, или затворник. А това беше едно и също за всеки тамплиер. Според графа Арно бе един от малкото рицари, които знаеха какво е добро за бъдещето на християните отвъд морето. Той трябваше да сключи мир със Саладин и да се съгласи да си поделят Йерусалим, колкото и болезнено да бе това, за да може всички поклонници, включително и евреите, да посещават спокойно светите места на града.

Другата възможност беше да се поддържа войната със Саладин, докато той окончателно превземе Йерусалим. Ситуацията в двора на Йерусалим с всичките интриганти и дилетанти там беше такава, че нямаше никаква надежда.

Тамплиерите, чиято сила трябваше да се признае, също имаха някои приятели, твърде неспособни и неморални. Най-лошият сред тях бе Рено дьо Шатийон, който отскоро се бе озовал в двора и вече се ползваше с привилегиите на една вдовица, които щяха да му донесат обезпокояваща власт. Беше се оженил за Стефани дьо Мили, което не само му донесе два замъка — в Керак и в Монреал, но и благоразположението на тамплиерите. Стефани беше дъщерята на предишния велик магистър на ордена. Измамниците нахлуваха в двора на Йерусалим и най-опасният след Рено дьо Шатийон без съмнение беше Жерар дьо Ридфор. Арн трябваше да запомни това име, тъй като това беше един от приятелите на тамплиерите, който бе също толкова опасен, колкото и враговете им.