Рицарят тамплиер: Рицар на Храма

Арн отпи бавно от виното си, внимателно постави върху масата чашата от сирийско стъкло и погледна към графа без никакъв гняв, но и без да трепне.

— Наистина ли Корана казва това? В него се говори за упойващи напитки? — попита графът след дълго и напрегнато мълчание.

— Всъщност да — отвърна кротко Арн. — Това е шейсет и деветият куплет на шестнайсети сура и заслужава нашето внимание. В предишните стихове се казва, че млякото е за предпочитане, но все пак и казаното в този заслужава нашето внимание.

За миг графът постоя, без да каже нищо, взирайки се напрегнато в Арн, след което внезапно зададе въпрос на арабски.

— Къде си се научил на езика на правоверните? Аз го научих по време на десетте години, през които бях пленник в Алеп. Но ти едва ли някога си бил затворник.

— Не, никога не съм бил, както сам знаеш — отвърна Арн също на арабски. — Научих го от правоверните, които работят за нас. Колкото до това, че такива като мен не могат да станат затворници, днес, пред стените на този замък, получихме доказателство дали това е така. Ето защо съм натъжен, граф Раймонд, че говориш така за моите покойни братя, които умряха в името на Бога за Светата земя и за Божия гроб, но също така за теб и твоите хора.

— Кой е този тамплиер! — викна силно графът на франкски, обръщайки се към главнокомандващия.

— Пред тебе, граф Раймонд — отвърна хоспиталиерът, — стои победителят от битката при Монжизар, в която двеста тамплиери разбиха три хиляди мамелюци. Пред теб е този, когото арабите наричат Ал Гути, и с цялото ми уважение, графе, те моля да внимаваш какво говориш, докато си наш гост.

В този момент всички се обърнаха мълчаливо към графа. Той беше владетел на Триполи, първият сред франкските рицари и беше свикнал да е господар на всяка маса, на която се озове. Ситуацията, в която се беше поставил, бе нова за него. Той имаше голям опит, както в правенето на грешки, така и в това да ги забелязва у околните. Така че реши да сложи край на този смут, който сам бе причинил.

— Държах се като магаре тази вечер — каза той с въздишка, придружена от усмивка. — Единствената разлика между едно магаре и мен е в това, че аз си давам сметка за грешките, които допуснах. Ще направя нещо, което не съм правил през целия си живот.

Едва изрекъл тези думи, графът се изправи и бързо тръгна към Арн, вдигна го от стола му, прегърна го и коленичи пред него, за да му поиска прошка.

Арн се изчерви и започна да заеква, казвайки, че не е удобно един светски човек да коленичи пред тамплиер.

По този странен начин между тези двама мъже, много различни един от друг, започна дълго приятелство. Те бяха различни, но много по-близки на сарацините от много други християни.

Тази нощ те останаха сами в трите стаи от личния апартамент на главнокомандващия. Всъщност още преди това графът седна до Арн и поиска да си говорят само на арабски, така че другите не разбираха нищо от разговора. Но дори когато останаха сами и той поръча да им донесат още вино, графът предпочете да си говорят на арабски, защото стените имали уши навсякъде отвъд морето. Някои злонамерени личности може би биха възприели като предателство част от това, което той щеше да довери на Арн.