Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
Пред църковното хранилище бяха издигнати две каменни стаи, образуващи малко, отделено от останалата част на постройката жилище. Там беше кралството на Сесилия Роса, която царуваше сред счетоводни книжа и каси, пълни със сребърни монети. Там тя съхраняваше в рамки актовете за всички дарения или наеми, направени в "Божия дом", и бе единствената, която знаеше подредбата им. Когато майка Рикиса идваше да й зададе въпрос за някой имот — относно стойността или парите за неговия наем, Роса без затруднение откриваше въпросния документ и го прочиташе. След това отваряше книгите, за да види кога е бил изплатен последният наем, колко пари са били дадени и кога се очаква следващото плащане. Ако някое плащане биваше забавено, тя написваше писмо, придружено от подписа на майка Рикиса и печата на абатството. После то бе предавано на епископа в епархията, където се намираше задълженият чифликчия. При него отиваха пратеници със здрави мускули, които вземаха парите от него, било с приятелски разговор, било чрез сила. Никоя дребна риба не успяваше да се измъкне от мрежите на Сесилия Роса.
Младата жена си даваше сметка за властта, която бе придобила заедно с новия си пост на икономка. Майка Рикиса често идваше да й иска съвети и никога не вземаше решение, касаещо делата на "Божия дом", без преди това да говори с нея. Без това, което Роса вършеше, "Божия дом" нямаше да може да съществува.
Затова Роса не се изненадваше, че майка Рикиса не показваше както по-рано жестокостта и омразата си към нея. Двете бяха открили начин да не вредят нито на манастира, нито на църквата, която би трябвало да го управлява.
Колкото повече Роса напредваше в счетоводството и сметките, толкова повече свободно време й оставаше. Когато можеше, тя се разхождаше с Улвхилде в градините. Друг път шиеха и си говореха в ателието до късно през нощта.
Наследството на Улвхилде все още не бе уредено. По време на посещенията си Бланка малко несигурно казваше, че всичко ще се подреди, но нямаше как това да стане изведнъж. Предишната надежда угасна и изглежда, че Улвхилде бе обхваната от някакво примирение.
Споразумението между Роса и майка Рикиса им позволи да се виждат колкото се може по-рядко. Роса много се изненада, когато Рикиса я повика в личната си килия, за да обсъдят неща, за които по воля на игуменката те никога досега не бяха говорили.
От известно време майка Рикиса бе започнала да се бичува и нощем носеше власеница, за да може да спи. Роса бе забелязала това, без да му обърне особено внимание. Подобни неща се случваха в манастирите и това не беше нито ново, нито можеше да изненада някой.
Когато влезе, Роса откри майка Рикиса превита надве и изнемощяла. Очите й бяха зачервени поради безсънието и тя извиваше ръцете си, кланяйки се пред Роса, сякаш за да унижи себе си.
Едва доловимо тя поиска прошка от Дева Мария и от тази, пред която имаше толкова грехове. В дълбочината на своето същество тя искрено търсеше демона, който се бе вселил в нея против волята й и беше причинил толкова злини. В нея се бе породила надежда, че Девата ще се смили над нея.
Важното беше дали и Роса е готова да й прости. Рикиса заяви, че е готова да изтърпи двойно и тройно страданията, които бе понесла Роса.
Каза също и това, че е трябвало да страда поради грозотата си, защото Бог не й бе дал красивите черти на девойка, достойна да заеме място в песните на рицарите. Тя бе от знатен род, но баща й не беше особено богат и бе ясно, че ще остане неомъжена. А и никой мъж нямало да я вземе само заради богатството й, защото то не било достатъчно.