Рицарят тамплиер: Рицар на Храма
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-954-9420-71-5
- Переводчик: Гергана Панкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Рицар на Храма». Краткое содержание книги:
Една жена в замръзналия Север.
Една война, която ги разделя.
След това графът направи малко отклонение и обясни на Арн, че като малък е видял как убиват баща му пред вратите на Триполи и че никога не е могъл да прости на тамплиерите този съюз. Арн нямаше какво да каже и графът продължи разказа си за този бандит Жерар дьо Ридфор. Последният пристигнал в Светите земи като един от всички авантюристи, които пристигали в Триполи през есента. Останал на служба при граф Раймонд и в началото всичко изглеждало съвсем добре. В един момент на слабост графът обещал на Жерар първата неомъжена наследница в семейството и споменал името на сродницата си Люси. Междувременно някакъв търговец от Пиза предложил на графа да плати с много злато, ако му даде Люси за жена. Тъй като девойката била в положение, за графа било невъзможно да не приеме предложението. Но Жерар много се разгневил и казал, че била засегната честта му. Категорично отказал да чака следващата свободна наследница и се присъединил към тамплиерите, заклевайки се да отмъсти на графа.
Арн проговори за пръв път от доста дълго време. Заяви, че никога преди не е чувал за по-странна причина някой да се присъедини към братството на тамплиерите.
Графът продължи да говори през цялата нощ, докато не ги озариха първите слънчеви лъчи, проникнали през прозорците, гледащи на изток. В главата на Арн цареше бъркотия, която се дължеше както на виното, така и на всичко, което бе научил от графа за ставащото в Светите земи. Той си спомни, че на едно пиршество беше изпил повечко бира и на следващия ден никак не се беше чувствал добре. Беше се случило толкова отдавна, че не си го спомняше. Вторият му подобен урок щеше да бъде още по-суров.
Седмица по-късно Арн и Харалд се разхождаха сами по брега в посока към Газа. Те бяха успели да преместят всички ранени от замъка в зоната на тамплиерите в Сен Жан д'Акр, град, който някои наричаха просто Акр. Искаха хората им да се ползват от арабската медицина. Арн беше уредил сигурен транспорт до Газа на всички сержанти и бе пътувал дотам заедно с тях. Придружи го и Харалд.
По време на тази разходка те не говориха особено много. Бяха тръгнали от Газа четиридесет конника и сто сержанта, от които само двама конника и петдесет и трима сержанти щяха да се върнат обратно. Сред братята, които вече се намираха в рая, бяха пет или шест от най-добрите тамплиери, които Арн бе познавал. При тези обстоятелства нямаше място за радост или спокойствие. Изпитваха само чувство за необяснима несправедливост.
Харалд се опита да разведри атмосферата и каза, че като представител на Биркебенерите той беше свикнал със загубите и това му качество щеше да му е от полза в Светите земи, макар и не по начина, по който си го бе представял. Арн нито се усмихна, нито отговори.
Беше в разгара на лятото и жегата беше непоносима. Тя се отразяваше много зле на Харалд, но Арн сякаш не бе засегнат от нея по никакъв начин. Той му показа как арабите се предпазваха от горещината, увивайки около главите си дълги шалове и обличайки се в тънки летни роби. Всъщност Харалд се бе опитал да се съблече колкото може повече, но слънцето изгори жестоко мрежата на ризницата му.
Спряха в Ашкелон и стигнаха до зоната на тамплиерите, където трябваше да се разделят за през нощта. Рицари и сержанти никога не спяха заедно, освен в селата. Арн не успя да заспи и прекара нощта в параклиса пред статуята на Дева Мария. Той не я помоли да го пази, помоли я да се погрижи за неговата любима и детето им, което не знаеше дали е момче или момиче. Помоли я и да му отговори на въпросите, да му даде силата да различава доброто от злото. Голяма част от това, което графът му бе разказал под влияние на опиянението, се бе запечатало в съзнанието му. Бяха се запечатали и гневът, и отчаянието на разказвача.
И ако точно Дева Мария бе тази, която му отговори на следващия ден, отговорът й никак не беше лишен от жестокост. Както графът би се изразил, подобен отговор се характеризира с откровена бруталност, която едва ли може да дойде от душата на Божията майка.
Двамата все още не бяха много далеч от Газа и приближаваха лагера на бану аназа, когато видяха, че там нещо не е както трябва. Нито един конник не дойде да ги посрещне. Жените, децата и старците се молеха в палатките си с чело, опряно в земята. Близо до лагера върху един хълм трима франкски конника се приготвяха за нападение.