Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Други така и не ставаха.
Съпротивата не трябваше да рухва толкова скоро.
Негодуванието набъбваше с всеки изминат километър към Перант, независимо от няколкочасовата почивка първата нощ. Къде е кралицата? Къде е огънят ѝ?
Лизандра не можеше да се бие в облика си на Елин - не и достатъчно убедително, не и достатъчно умело, за да оцелее. А ако Носителката на огъня се сражаваше без огъня си... войниците можеше да се досетят.
Избягала е. Отново.
Втората нощ двама от Тихите асасини съзряха мъртвия войник на гърба ѝ.
Безмълвно разтопиха с нагорещена вода кръвта, чрез която двамата бяха слепнали. После я измиха.
В облика си на дореста кобила не можеше да им благодари с думи, да ги попита дали знаят коя е. Въпреки това мъжете проявиха добрина.
Никой не посегна към самотния кон, скитащ из набързо скалъпения лагер. Някои войници си бяха опънали палатки. Множество от тях просто спяха край огньовете, загърнати с пелерини и жакети.
Ушите ѝ бучаха. Още от първия сблъсък на бойното поле.
Не знаеше как откри шатрата му, но успя. Крилата на входа ѝ бяха отворени, разкривайки го в компанията на Галан, Ансел и Рен.
Господарят на Алсбрук вирна вежди, като я видя да влиза, почти опирайки глава в платнения таван.
Кон. Още беше с облика на кон.
Рен закуцука към нея напук на умората, която несъмнено тегнеше върху всеки сантиметър от тялото му.
Лизандра потърси магическата нишка в себе си, онази към човешкото ѝ тяло, към яркото сияние, което щеше да я смали до човешки ръст.
Четиримата в шатрата гледаха мълчаливо как се бори за нея. Как магията ѝ изтръгва и сетните сили. В мига, в който си възвърна своята собствена кожа, вече летеше към покрития със слама под.
Не усети студения сблъсък, нито болката в коленете си.
Ансел веднага се озова при нея и я загърна с пелерината си.
- Къде се загуби, по дяволите?!
Дори кралицата на Пустошта беше пребледняла. Виненочервената ѝ коса бе полепнала по главата ѝ под напора на калта и кръвта.
Но на Лизандра не ѝ бяха останали думи. Можеше единствено да стои на колене, стиснала пелерината около себе си.
- Тръгваме час преди съмване - обяви Едион, игнорирайки я със заповедта си.
Ансел и Галан кимнаха и излязоха тихо от шатрата. Рен пророни:
- Ще ви намеря храна, милейди - и също напусна.
Чу се скърцане на ботуши по слама и след секунда той се оказа коляно до коляно с нея. Едион.
По лицето му нямаше и капчица състрадание. Или топлина.
В рамките на една протяжна минута двамата само се взираха един в друг.
После принцът изръмжа приглушено:
- Планът ти беше пълен провал.
Тя не отговори. Просто преви рамене.
- Планът ти беше пълен провал - повтори той с блеснали очи. - Как изобщо ти хрумна, че можеш да бъдеш нея, да наденеш кожата ѝ и да ти се размине току-така? Как очакваше да преодолееш факта, че армията ни разчита на нея да изпепели врага? При положение, че ти самата си способна само да избягаш и да се върнеш с облика на някое животно?
- Нямаш право да ми приписваш вината за отстъплението - програчи тя.
Първите ѝ думи от дни насам.
- Съгласи се да предадеш Елин на сигурна смърт и да позволиш на врага да ни разкъса на кървави парчета. Никоя от двете ви не сподели този план с нас, хората, подготвени да ви разяснят някои истини за войната, както и че срещу Морат ще ни трябва проклетата Носителка на огъня, а не някаква си неопитна, безполезна хамелеонка.
Удар след удар думите се вклиняваха в изнемощялото ѝ сърце.
- Ние...
- Щом толкова си искала Елин да умре, можеше поне да го отложиш за след като изгореше пълчищата на Ераван!
- Това нямаше да я спаси от Майев.
- Ако ни бяхте казали, можеше да измислим друг план, да постъпим другояче, и сега нямаше да сме в това положение, дявол да те вземе!
Тя прикова поглед в калната слама.
- Тогава ме изгони от армията си.
- Ти съсипа всичко. - Думите му бяха по-студени от вятъра навън. - Двете с нея...
Лизандра затвори очи.
Пак се чу прошумоляване на слама, което ѝ подсказа, че се е изправил на крака. След миг гласът му се стовари върху сведената ѝ глава.
- Напусни шатрата ми!
Лизандра не знаеше дали има достатъчно сили да го стори, колкото и да ѝ се щеше.
Трябваше да му се опълчи. Да му се развика, както той ѝ викаше, търсейки отдушник за страха и отчаянието си.
Тя отвори очи и ги вдигна към него. Към яростта и омразата по лицето му.