Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Ръцете му затрепериха и той ги сви в юмруци.
- Ако ми се отдаде шанс да го убия, да го направя ли?
- Не - поклати глава тя. - Няма да се отървеш. Има една стая в недрата на крепостта. Там държи нашийниците. Ако те залови, ще те отведе в нея.
Той изопна гръб.
- Ще...
- Иди в Морат, както си наумил. Вземи ключа и си тръгни.
Иначе ще получиш нашийник около врата.
Той преглътна.
- Та аз още не мога да се преобразявам.
Калтейн му се поусмихна, сливайки се с лунната светлина.
- Така ли?
Сетне изчезна.
Дориан продължи да се взира в мястото, където бе стояла допреди секунда. Знаците на Уирда вече ги нямаше. Дамарис оставаше единственият свидетел на истината, която някак бе усетил, че носителят му трябва да чуе.
Дориан откри онова възелче в магията си, където суровата му сила бушуваше, готова да се превърне в каквото той ѝ наредеше.
Освободи се!, шепнеше му хамелеонската магия. Да се освободи от всичко. От стената, с която се бе оградил, когато валгският принц го обсеби. И да погледне навътре в себе си. Навярно това го бе подтикнал да предприеме и мечът, призовавайки Калтейн вместо Гавин.
Кой искаш да бъдеш?
- Някой, достоен за приятелите си - пророни в смълчаната нощ. - Крал, достоен за кралството си. - За част от минутата в съзнанието му просветнаха снежнобели коси и кехлибарени очи. - Щастлив... - Прошепна той и хвана дръжката на Дамарис.
Искаше най-сетне да се освободи от страха, който още го дебнеше.
Древният меч се стопли в ръката му - бърз приятелски жест.
Топлината пропълзя нагоре по пръстите му, по китката му. Към онова място вътре в него, където таеше всички грозни истини. И там се превърна в сгорещена пронизваща болка.
Светът започна да се разширява и свива, дърветата се извисиха още повече, земята се издигна към лицето му...
Той понечи да го докосне, но осъзна, че няма ръце.
Само черни като сажди криле. Само абаносов клюн, неспособен на реч.
Гарван...
Той вдиша плахо и изви врат към дърветата - много по-лесно в това тяло. Към Манон, опряла разкървавена, кална ръка в дънера на един древен дьб. Откъдето бе видяла трансформацията му.
Дориан потърси нишката магия, която го придържаше към тази странна, лека форма. Светът мигновено се люшна пред него и той започна да расте, възвръщайки човешкото си тяло. Дамарис лежеше студен в краката му. Незнайно как се оказа облечен. Вероятно заради разликите между суровата му магия и истинската хамелеонска дарба.
Манон оголи зъби. Златистите ѝ очи светеха като живи въглени.
- Кога възнамеряваше да ми кажеш, че смяташ да откраднеш третия Ключ на Уирда?
34
- Трябва да бием отбой - каза задъхано Галан Ашривер на Едион.
Стояха до шатрата с вода навътре сред редиците. Принцът беше оплискан с червена и черна кръв.
Три дни поред се сражаваха в мразовития вятър и снега, три дни ги изтласкваха на север километър по километър. Едион подменяше периодично войниците по фронтовата линия, но дори онези, които съумееха да поспят няколко минути, се връщаха в боя с все по-натежали крака.
Той самият бе напуснал фронтовата линия преди броени секунди, и то чак след като Килиан му нареди, принуждавайки се да го избута зад себе си. Воините от Гибелния легион си го запрехвърляха грубо, докато не достигна шатрата с вода, невъобразимо далеч от войската му, където принцът на Вендлин утоляваше жаждата си. Маслиновата му кожа беше придобила пепеляв цвят, а ашриверските му очи мътнееха, следейки войниците, които препускаха или се влачеха немощно покрай шатрата.
- Ако сега заповядаме отстъпление, ще ни гонят чак до Оринт - отвърна с болезнено гърло Едион.
Никога не бе виждал толкова огромна армия. Дори в Тералис.
Галан му подаде мяха с вода и Едион отпи жадно.
- Ще те следвам, братовчеде, накъдето и да ни поведеш, но не можем да продължим. Не и за поредна нощ.
Едион го знаеше. Осъзна го още когато боят не секна и изпод плащеницата на нощта.
Когато войниците започнаха да разпитват защо Елин Дивия огън не изпепелява враговете им. Защо поне не осветява бойното поле.
Защо пак е изчезнала.
Лизандра се биеше с илкените в облика си на уивърн, но я бяха принудили да отстъпи назад. Лесно изтребваше илкените, да, но и бе лесна мишена за стрелците и копиехвъргачите на Морат.
Някъде отпред, смущаващо близо, се надигнаха крясъци и звън на оръжия. Дори магията на елфическите лордове започваше да отслабва, а войниците им заедно с нея. Тихите асасини поемаха фронта, посичайки и Валги, и илкени със светкавична ловкост. Ала редиците им не бяха достатъчно многобройни. А подкрепленията на Ансел от Брайърклиф още ги нямаше.