Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
- Знаех, че си в тъмницата на двореца. И те зарязах да гниеш там. А после Перингтън... Ераван те отведе в Морат и аз дори не се замислих за теб. - Цялото му тяло се обзе от чувството за срам. - Съжалявам! - Повтори той.
Принц, който не бе служил на кралството и народа си. Гавин беше прав.
Образът на Калтейн потрепери.
- И аз имах своята вина.
- Нямаш никаква вина за онова, което ти се случи в Морат.
- Така е, нямам - съгласи се тя и през лицето ѝ пробяга сянка. - Но сама избрах да отида в Рифтхолд миналата есен, да
преследвам амбициите си, твоята корона. И сега се разкайвам за стореното.
Той сведе очи към голата ѝ ръка, към белега, останал дори след смъртта.
- Ти спаси приятелите ми - каза Дориан и коленичи пред нея. - Даде всичко от себе си, за да им помогнеш и да отнемеш Ключа на Уирда от Ераван. - Той самият щеше да направи същото, ако оцелееше сред кошмарите на Морат - Задължен съм ти.
Калтейн се взираше в него.
- Аз никога не съм имала приятели. Не и като твоите. Винаги съм ти завиждала за тях. И на двама ви с Елин.
Той вдигна глава.
- Знаеш коя е?
Калтейн се поусмихна.
- Смъртта си има своите преимущества.
Той не успя да удържи следващия си въпрос:
- По... по-добре ли е там? Намери ли покой?
- Не ми е позволено да отговоря - отвърна тихо Калтейн с искрящи от състрадание очи. - Нито да ти кажа кой още обитава това място.
Той кимна, стараейки се да потисне напрежението в гърдите си, разочарованието. После килна въпросително глава.
- Кой ти забранява?
Ако дванайсетте богове на тази земя бяха заточени в Ерилея, нямаше как да властват и над други измерения.
Ъгълчетата на устните ѝ се извиха нагоре.
- И това не ми е позволено да казвам. - Дориан отвори уста да ѝ зададе още въпроси, но тя го прекъсна: - Тук действат други сили. Неосезаеми и непознати за живите.
Той надникна към Дамарис.
- Други богове?
Мълчанието на Калтейн беше достатъчно красноречиво. Но... друг път. Щеше да разсъждава върху това друг път.
- Дори не ми бе хрумнало да призова теб - призна си той. – А точно ти познаваше най-добре ужасите на Морат. Не предполагах, че...
Думите му заглъхнаха и той се изправи.
- Че ще е останало нещо от мен? - довърши тя вместо него. Дориан изтръпна. - Ключът ме погълна почти цялата. Но и не съвсем.
- Третият е в Морат, нали?
Тя кимна мрачно. Тялото ѝ пак затрепери, изпарявайки се бързо.
- Но не знам къде го държи. Не бях... готова да получа втория, преди да поема нещата в свои ръце.
Тя проследи с тънки пръсти черния белег, спускащ се от свивката на лакътя ѝ до китката.
Никога преди не бе разговарял с нея - не и така. Отделял ѝ беше само по някой бегъл поглед и броени минути за принудено любезен диалог.
А ето че сега пред него стоеше жената, унищожила една трета от Морат, погубила валгски принц единствено с пламенната си воля за отмъщение.
- Как го извърши? - прошепна той. - Как се освободи от контрола му?
Трябваше да знае. Предстоеше му да влезе в ада и не беше изключено отново да се озове с нашийник - затова трябваше да знае.
Калтейн огледа шията му, преди да вдигне очи към неговите.
- Бунтувах се. Не вярвах, че заслужавам да нося нашийника им.
Истината в думите ѝ го блъсна в гърдите като юмрук.
Калтейн просто попита:
- Имал си причина да нарисуваш знаците за призоваване. Какво искаш да знаеш?
Дориан закъта в съзнанието си истината, която му беше подхвърлила, огледалото, което бе разперила пред него. Не беше истински принц - нито по дух, нито по дела. Опитал бе да стане, но твърде късно. Едва ли се справяше по-добре и като крал.
Все пак беше изоставил Адарлан заради усещането си за вина и гнева си, колебаейки се дали изобщо заслужаваше спасение. Като че бе възможно да не заслужава спасение. Накрая попита:
- Готов ли съм да отида в Морат?
Само тя знаеше. Станала беше свидетел на кошмари, каквито дори Манон и Елида не бяха съзирали.
Калтейн пак надникна към Дамарис.
- Знаеш отговора.
- И няма да пробваш да ме разубедиш?
Калтейн стисна устни. Ониксовочерната ѝ рокля започваше да се слива с нощта.
- Знаеш срещу какво ще се възправиш там. Аз не мога да ти кажа дали си готов.
Устата му пресъхна.
Калтейн продължи:
- Всички слухове за Морат са верни. Но там ще срещнеш и страхотии, каквито не можеш да си представиш. Придържай се към крепостта. Тя е укреплението на Ераван и може би единственото място, където би скрил ключа.
Дориан кимна с препускащо сърце.
- Добре.
Тя пристъпи към него, но спря, когато образът ѝ започна да се размива още повече.
- Не стой дълго и не привличай внимание. Той е самомнителен и напълно вглъбен в себе си; едва ли ще следи кой се прокрадва през крепостта му. Но побързай, Дориан!