Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Скоро - обещала бе преди няколко часа с нетипично сериозен тон червенокосата кралица, чийто легион мълниеносно губеше сила. - Останалата част от армията ми ще пристигне скоро.
Стръвно ръмжене прониза шумотевицата наоколо. Призрачният леопард вилнееше неуморно.
Едион трябваше да се върне на фронтовата линия. Да се подкрепи с малко храна и да се върне. Килиан щеше да въдворява ред известно време, но той беше генералът им. А в отсъствието на Елин... на него се падаше задачата да държи войниците в строя.
Но строят постепенно поддаваше подобно на пропукана язовирна стена.
- Река Ланис край Перант - рече Едион, загледан как Илиас и Тихите асасини свалят илкени от небето с точните си стрели.
По трудния начин бяха научили, че трябва да се целят първо в крилата. Да свалят зверовете от въздуха. А после да ги обезглавяват.
В противен случай се изправяха отново. И помнеха кой е опитал да ги убие.
- Ако се оттеглим на север - додаде Едион, - стигнем до Перант и прекосим реката, ще ги принудим и те да я прекосят. Така ще можем да разредим редиците им.
- Има ли мост?
Лицето на Галан се напрегна, когато един от оцелелите валгски принцове изпрати вълна от тъмна мощ към група техни войници, покосявайки ги така, както утринната слана попарва крехките цветя.
Отвърна му копие от вятър и лед - дело на Селен или Ендимион. Или на някого от множеството им братовчеди.
- Не и задоволително голям. Но реката е замръзнала. Може да я прекосим, след което да разтопим леда.
- С помощта на Елин?
Плах, предпазлив въпрос.
Едион махна към източника на магията, която сега ги отбраняваше от силата на валгския принц.
- Щом елфическите лордове са способни да правят лед, значи, могат да разтопят една замръзнала река. Под краката на моратската паплач.
Тюркоазените очи на Галан просветнаха - или заради плана, или защото не Елин щеше да го осъществи.
- Морат може да предвиди хода ни.
- Нямаме голям избор.
При Перант щяха да имат достъп до повече провизии, а и от града можеше да им изпратят подкрепления. Но мисълта за отстъпление...
Едион плъзна поглед по оределите им редици от изнемощели воини.
С отстъплението избираха живота. С боя - смъртта.
Защото, рано или късно, силите им щяха да се изчерпат. И всички щяха да загинат по тези южни полета.
Нямаше гаранция, че Роуан и спътниците му ще намерят Елин. Нито че Дориан и Манон ще се докопат до третия Ключ на Уирда и ще го дадат на кралицата му, ако изобщо смогнеха да се открият един друг в този хаотичен свят. Нямаше гаранция, че Манон ще убеди крочанките да се бият на тяхна страна.
Армадата им бе толкова разпокъсана по бреговете на Терасен, че нямаше как да им помогне. Подкрепленията на Ансел от Брайърклиф си оставаха основната им надежда. Ако лешоядите вече не оглозгваха костите им по бойното поле, докато те пристигнеха. Последните им съюзници.
Защото Ролф и мисенианците... не се знаеше дали изобщо ще дойдат. Още нямаха вести от тях.
- Заповядай отстъпление - каза Едион на принца. - И уведоми Ендимион и Селен, че ще ни е потребна силата им.
Да бранят с могъщия си магически щит гърбовете им, докато се мъчеха да избягат възможно най-далеч от моратската армия.
Галан кимна, нахлузи окървавения си шлем върху тъмната си коса и тръгна през стълпотворението от войници.
Отстъпление. Толкова скоро, толкова бързо. След цялото му обучение, след годините на жестоки битки и военно предводителство се стигаше дотук.
Дали изобщо щяха да се доберат до Перант?
***
Редът, под който армията бе марширувала на юг, напълно се срина при отбоя на север. Елфическите отряди останаха най-отзад, за да ги бранят с поотслабените си, но още здрави магически щитове. Да удържат моратската войска при подножието на планината, докато другите войници бягаха към Перант.
Негодуванието на куцащите, изтощени воини витаеше покрай Лизандра, докато крачеше мудно сред тях в облика на кон. Качила бе един млад мъж на гърба си, когато забеляза, че вътрешностите му се канят да изскочат през счупената му броня.
Километри наред кръвта му топлеше двете страни на тялото ѝ.
Ала топлите струи отдавна бяха секнали. Замръзнали.
Като него самия.
Сърце не ѝ даваше да го свали от гърба си, да зареже безжизненото му тяло на полето, за да го прегазят. Замръзналата му кръв и бездруго почти го беше споила с нея.
Всяка стъпка изискваше неимоверна воля, макар и нейните рани да зарастваха по-бързо от тези на войниците наоколо. Мнозина се строполяваха по пътя към Перант. Приятели . и непознати вдигаха някои от тях.