Кралство на пепелта

Очите ѝ притъмняха навярно заради причината, поради която бяха оставили косата ѝ дотук.

- Искаш ли да я подстрижа до дължината от последния път, когато бяхме заедно? - предложи ѝ дрезгаво Роуан.

- Не. - Около нея трептяха вълнички. - Искам я дълга, за да ми напомня.

Да ѝ напомня какво бе преживяла и какво бе успяла да защити. Независимо от всичко, което беше причинил на Каирн, независимо че го беше държал жив, за да крещи през цялото време, на Роуан му се прииска да не беше мъртъв, само и само за да може да го убива по-дълго.

А откриеше ли Майев...

Но не той заслужаваше да отнеме живота ѝ. Не съжаляваше, че е умъртвил Каирн. Майев обаче... тя беше за Елин.

Макар и жената пред него да не изглеждаше решена на отмъщение. Нито една искрица ярост не гореше в очите ѝ.

Роуан не я винеше. Знаеше, че ще ѝ е необходимо време - време и разстояние, - за да излекува вътрешните си рани. Ако изобщо някога зараснеха.

Той обаче щеше да е до нея, да ѝ помага с всичко, на което е способен. И дори да не се превърнеше отново в предишната Елин, нямаше да я обича по-малко.

Тя потопи глава под водата, а като изплува пак, каза:

- Майев се канеше да сложи валгски нашийник около врата ми. Отиде да го вземе лично. - Мирисът на останки от страха ѝ се понесе към него и Роуан пристъпи по-близо до водата. - Затова... затова съумях да се измъкна. Премести ме във военния лагер, за да ме пазят, и аз...

Гласът ѝ секна, но тя вдигна очи към него. По онзи безсловесен техен начин му позволи да прочете думите, които не можеше да изрече. Нямах намерение да бягам.

- Не, Огнено сърце - поклати глава той, докато в душата му се прокрадваше студен ужас. - Нямаше... нямаше нашийник.

Тя примигна и килна въпросително глава.

- И това ли е било сън?

Сърцето му се пропука. Роуан се насили да ѝ отговори:

- Не, истина беше. Поне Майев така си мислеше. Но нашийниците, заловеният Валг... Измислихме си ги. За да примамим Майев, да я отдалечим от теб и Доранел.

В пещерата остана единствено глухият плисък на водата.

- Не е имало нашийник?

Роуан коленичи и поклати глава.

- Аз... Елин, ако знаех какво ще предприеме заради това, какво ще направиш ти...

Оказа се, че е можел да я загуби. Не заради Майев или боговете, или Ключалката, а заради собствените му решения. Заради лъжата му.

Елин пак се потопи във водата. Толкова надълбоко, че когато огънят ѝ избухна, се усети едва като трепет.

Светлината изригна от нея и се разля в езерото, озари камъните и гладкия пещерен таван. Беззвучен взрив.

Дъхът заседна в гърлото му. Но тя отново изплува на повърхността. Тялото ѝ излъчваше сияние като фина мъгла, което вече почти угасваше.

- Съжалявам - намери сили да каже Роуан.

Тя наново килна глава.

- Няма за какво да съжаляваш.

Но имаше. Беше усилил ужаса ѝ, отчаянието ѝ.

- Ако не беше пуснал тази лъжа на Майев, ако тя не ми беше казала, едва ли щяхме да сме тук сега - прошепна Елин.