Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Думите пак започваха да се отдалечават от нея, да се разпадат върху езика ѝ.
Магията ѝ затьтна, превземайки кръвта ѝ, притискайки костите ѝ. Пусни ме - виеше тя. - Пусни ме.
Скоро, обеща ѝ Елин.
Сега, заинати се магията. Тя сви разтреперани ръце в юмруци, сякаш така можеше да я задържи.
Накрая се извърна и тръгна не към коритото, а към езерото отвъд него.
Въздухът зад нея се раздвижи и тя долови, че Роуан я следва. Когато се досети накъде се е запътила, я предупреди:
- Водата в езерото е ледена, Елин.
Тя просто пусна пелерината върху черната скала и влезе във водите му.
Изсъска пара, която се разстла в гъсти облаци около нея. Тя продължи навътре, прегръщайки хапливия студ на водата с всяка своя следваща стъпка, макар и той да не съумяваше да проникне през горещото ѝ тяло.
Водата беше бистра, но сумракът в пещерата скриваше дъното, към което я водеше наклонът под нозете ѝ. Тя се гмурна под мразовитата повърхност.
Под водата цареше тишина. Прохлада и приветливо спокойствие.
Ето защо Елин поосвободи магията си - съвсем мъничко.
От тялото ѝ изригна огън и ледената вода го погълна.
Сякаш извлече напрежението, безкрайната гореща мъгла. Успокои я с приятния си хлад и в съзнанието ѝ отново започнаха да се оформят мисли.
С всеки следващ замах под повърхността към плътния мрак на пещерните недра все повече усещаше себе си. Или онова, което бе останало от нея.
Елин. Тя беше Елин Ашривер Белия трън Галантиус, кралица на Терасен.
Още магия понечи да се излее от тялото ѝ, но тя я улови. Рано беше да я изпуска цялата.
Майев я бе държала в плен, изтезавайки я. Изтезавал я беше и Каирн, верният ѝ лакей. Но тя им се измъкна и вреченият ѝ дойде за нея. Откри я така, както двамата се намериха след векове на кръвопролития, загуби и войни.
Елин. Тя беше Елин и това не беше илюзия, а истинският свят.
Елин.
Заплува към вътрешността на езерото, а Роуан я следваше по изпъкналия скален ръб на брега му.
Пак се потопи под водната повърхност и позволи на тялото си да потъва надолу, надолу, надолу. Пръстите на краката ѝ докосваха единствено хладна вода, търсейки дъно, което не достигаха, и не достигаха.
Все по-надолу в мрака, в студения мрак.
Древната, ледовита вода извличаше пламъка и горещината, и напрежението. Изтегляше ги и ги отнасяше надалеч.
Охлаждаше онова горящо ядро в нея, докато не ѝ възвърна истинската същност - като нажежено острие, потопено във вода.
Елин. Тя беше Елин.
***
Езерото никога не беше виждало слънце, извираше право от тъмното, студено сърце на планината. Водите му можеха да убият дори най-каления елфически воин за минути.
А Елин плуваше в него като в топъл горски вир.
От време на време накланяше глава назад, за да измие косата си.
Роуан проумя, че бе горяла толкова силно чак когато влезе в мразовитото езеро и от тялото ѝ се надигна пара.
Тя се гмурна безшумно под водата, толкова кристално чиста, че Роуан виждаше всяко движение на леко сияещото ѝ тяло. Като че езерото сваляше кожата на жената, разкривайки искрящата ѝ душа.
Сиянието избледняваше все повече с всяка следваща глътка въздух, която Елин излизаше да си поеме, с всяко следващо потапяне под повърхността.
Заради този вътрешен ад ли не му беше позволила да я докосне, или просто защото първо искаше да отмие всички следи от Каирн? Навярно и двете. Но поне му говореше и очите ѝ се избистряха.
Останаха все така бистри, когато се показа над водата със сияеща кожа и вдигна поглед към тясната черна скала, върху която стоеше Роуан.
- Ела при мен - пророни накрая.
В думите ѝ нямаше страст, но той почувства поканата. Не да вкуси тялото ѝ, както копнееше и жадуваше да направи, за да се увери, че наистина е тук с него, а покана да бъде редом до нея.
- За разлика от теб - подхвана, борейки се да запази гласа си стабилен, когато изразът върху лицето ѝ заплаши да подкоси краката му, - аз не мога да се топля с магията си.
Ала толкова искаше да влезе при нея. Богове! Просто искаше да скочи във водата... но въпреки това добави:
- Това езеро е древно. Най-добре излез.
Преди нещо да е изплувало от дълбините.
Тя не го послуша и ръцете ѝ продължиха да описват кръгове във водата, а в очите ѝ се настани онова мрачно, предпазливо изражение.
- Не се пречупих - промълви тя. Сърцето му се пропука от думите ѝ. - Не им казах нищо.