Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Любовната ми чаша ли?
— Така я описват в книгата, която в момента чета — пояснява тя и бузите й поруменяват. — Първо трябва да се изпразни завинаги, за да бъде напълнена от друг. Примерно Адам.
Тя повдига вежди и сега е мой ред да се изчервя. Разказах й за Адам на обяд. Е, по-скоро й показах имейлите, които сме си разменили, а тя, като добра приятелка, прилежно анализира и оцени всяка дума, докато накрая не заключи: „Той те харесва!“ Което надали бе особена новост за мен, но все пак.
— Виж какво, мисля, че е крайно време да се разберем за едно! — натъртвам, като се старая да запазя спокойствие. — Аз се казвам Луси. Идвам от Манчестър. Нося гащи от „Маркс енд Спенсър“. И не правя магии!
— Ама това е само мъничка магийка! Направо миниатюрна! — увещава ме съквартирантката ми.
— Ти на кое викаш мъничко? Да заравяме кокали, да палим свещи и да пеем ли? — Натискам здраво педала на кошчето за боклук, изсипвам в него всички кутии и пръчки и отсичам: — Не, за нищо на света!
Робин отново се изчервява и млъква. В продължение на няколко секунди никоя от нас не казва нищичко. Първа се обаждам аз:
— Взех прането.
— Благодаря — измънква тя.
А после отново настъпва онова неловко мълчание, докато аз развързвам найлоновата торба с прането ни и започвам да го вадя.
— Луси, аз наистина съм убедена, че трябва да преосмислиш позицията си — изрича по едно време Робин. — Не обръщай така безгрижно гръб на неща, които не разбираш!
— Защо не ме предупреди, когато се опитвах да си изчисля данъчната декларация? — опитвам се да освежа атмосферата аз, докато вадя прането ни на масата. Странна работа. Не си спомням да имаме бели хавлиени кърпи с монограми.
— Това е съвсем различно — отбелязва докачливо тя.
— Не ми пука! — клатя глава. — Няма да излизам посред нощ, за да заравям кокали и да нареждам някакви абсурдни приказки, само и само да се отърва от бившия си приятел!
Хммм, тези тениски също не са ми познати. Доста големички ми изглеждат, не мислите ли? Вдигам една от тях.
— Твоя ли е? — питам Робин.
Тя клати глава, но си продължава по нейната тема:
— Луси, магията може да бъде развалена само с магия!
— Окей, професор Дъмбълдор1! — завъртам очи аз.
— Сериозно ти говоря!
— Да, знам — кимвам. — И точно това ме притеснява най-много.
Хей, я почакайте малко? Мъжки ризи? И панталони? Смръщвам се.
— Не аз съм тази, която не може да скъса с половинката си! — срязва ме Робин.
— Виж какво, няма да правя никакви заклинания, ясна ли съм? И точка!
— Хубаво. Обаче смятам, че допускаш огромна грешка. Отвъд нас съществуват по-велики сили, сили, които не разбираме…
Чувам гласа на Робин, но не разбирам нито думица от казаното. Тя се превръща във фонов шум. Изключила съм се. Напълно. Вместо това се взирам в прането си.
Само дето това не е моето пране.
Удивлението ми се заменя с объркване, а то на свой ред — с примирение. От гърдите ми се изтръгва дълбока въздишка.
— Това е негово.
— Какво? — прекъсва речта си Робин и се оглежда. — Кое е негово?
Вдигам от масата чифт боксерки на ананасчета и ги размахвам пред нея.
— Та какво казваше за това заклинание…
— Имате ли бели свещи?
Превъртам бързо на следващата вечер. Приключила съм работния си ден и стоя насред теснотията на магазина на Бърт със списък за пазаруване в ръка. Разумната, рационална част от мен, която гледа с презрение на хороскопи и минава решително под всякакви стълби, все още не може да повярва какво правя, обаче другата част от мен — онази, която завлече цялото пране на Нейт обратно в пералнята, вече е отчаяна.
Помощник-управителят Бренда така и не разбра как може да е станало подобно объркване.
— Вярно е, че имаме клонове в цял Манхатън, обаче нямам представа как е станало! — ахна объркано. Заливайки ме с извинения, тя стовари цялата вина върху компютъра. Набра нещо на него и извика: — Ето! Та господин Кенеди е регистриран на петдесет пресечки оттук!
Честно казано, малко ми дожаля за Бренда и за момент едва не се изкуших да й обясня как е станало. Казвам „едва“, обаче после бързо прецених, че обяснение, включващо стародавна легенда, италиански мостове и сродни души само ще усложни нещата. Прецених, че е по-добре да играя ролята на ощетен клиент, отколкото на лунатик.
1
Един от главните герои в сагата за Хари Потър — Б.пр.