Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
— Мммм… да, мисля, че имам — кимвам, докато си дъвча моя чоу мейн. — От едно време, когато рисувах с перо и мастило.
— Страхотно! — светват очите й. Кратка пауза. — Рисувала си с перо и мастило? Малеее! Може ли да ти видя рисунките?
— О, това беше преди цяла вечност — свивам рамене. — Нямам представа къде съм ги забутала.
— Аха — кимва тя, оглежда ме известно време, като че ли се кани да каже нещо, а после като че ли размисля и насочва вниманието си обратно към книгата със заклинания. — Та докъде бях стигнала? А, да! „Оставете мастилото да изсъхне само, не го попивайте с попивателна хартия! После увийте един голям свински кокал с негова дреха…“
— Пфу! — провиквам се аз насред дъвченето си. — Отврат!
— О, това е лесно! Имам такива кокали в камерата на хладилника! — махва небрежно с ръка тя.
— Ама нали си вегетарианка? — поглеждам я втрещено аз.
— За кучетата са — пояснява тя, изправя се и отваря вратичката на камерата. Оттам излиза лек облак сух лед. Робин започва да бърника вътре и по едно време вади огромен замръзнал кокал, поставен в найлонова торбичка. Джени и Саймън се разлайват безумно, мислейки, че им предстои угощение, обаче тя ги сритва гальовно и отсича: — Не! Не е за вас! За Луси е, за да се отърве от любовта на своя живот!
Те обаче се разлайват все по-силно и от устата им потичат лиги. И незнайно защо в съзнанието ми изплуват спомени за хора, намерени изядени от своите немски овчарки. Затова наум си напомням тази вечер да заключа вратата на стаята си.
— „Поставете свинския кокал в найлонова торбичка, заедно с две черни пера — за предпочитане от гарван или врана, добавете щипка от една или повече от следните билки — детелина, люляк, чесън, листа от ясен, русалия — после вземете хартията с името му, сгънете я три пъти и също я сложете в торбичката. А после я завържете здраво с червена връв.“ Вдига очи към мен и се смръщва. — Ти защо не си записваш съставките?
— Ами… — Изловена в блажено похапване на най-вкусните пролетни ролца на света, аз засрамено грабвам химикалка и лист хартия.
— „После изнесе те торбичката навън, върху земята, развържете я и извадете хартията. Запалете бяла свещ и изгорете хартията на пламъка й, като същевременно си мислите името на човека, от когото бягате, и казвате…“ — Тук прави пауза, поема си театрално въздух и изрича: — „Ветрове на Севера, Изтока, Юга и Запада, отнесете тези чувства там, където ще бъдат по-желани! Нека сърцето му бъде открито и освободено, а мисълта му — далеч от мен!“
— Това ли е? — промърморвам, докато записвам бясно чутото.
— Не, после трябва да заровиш кокала.
— Божичко, доста е сложно, не мислиш ли? — простенвам. — Може би получаването на възбранителна заповед ще бъде по-лесно.
— А, да! Освен това заклинанието трябва да се извърши точно в десет часа вечерта!
— И защо точно в десет?
— Защото така се казва в книгата! — отсича спокойно тя. Загребва хапка чоу мейн с пръчиците си, започва да дъвче замислено и по едно време добавя: — Обаче има още едно нещо.
Поглеждам я измъчено.
— Това заклинание трябва да бъде направено при намаляваща луна!
В кухнята настъпва мълчание, през което двете като по команда извръщаме глави към прозореца. Почти единственото, което виждаме, е стената с графитите, но все пак има и едно дребно ъгълче небе. И от него към нас наднича лунен сърп.
— Намаляваща е! — провиква се възбудено Робин.
В гърдите ми се надига паника. Внезапно си давам сметка, че като че ли наистина ще ми се наложи да преживея и това.
— Нахрани ли се вече? — побързвам да сменя темата и се заемам с разчистването на масата.
Робин ме фиксира и отсича:
— Утре вечер!
— Какво за утре вечер? — правя се на ударена аз.
— Тогава трябва да направиш заклинанието! — отсича тя, като че ли е съвсем очевидно с какво трябва да се занимавам във вторник вечер в Манхатън.
Поглеждам я и сякаш точно в този момент през прозореца ни влита здравият разум и ме удря по главата.
— Не, няма да го направя! — провиквам се ожесточено и тръскам глава, като че ли искам да изхвърля от нея всички фантазии. — Няма да го направя нито утре вечер, нито която ида било вечер! Няма да се занимавам с подобни глупости!
— Но това не са глупости! — ахва обидено Робин.
— Все тая — махвам с ръка, поемам си дълбоко въздух и допълвам: — Каквото ще да е, обаче няма да го направя!
— Ама нали ако не се отървеш от Нейт, никога няма да можеш да освободиш любовната си чаша за друг! — опитва се да ме убеди тя.