Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
- Ако толкова са имали нужда от пари, не е ли по-логично да отидат при нея с молба за заем, отколкото да я убият? - запита Гамаш.
- Може и да са го направили - отвърна Бовоар, - а тя да им е отказала. След което не им е оставало нищо друго, освен да я примамят в гората. Един от двамата я е извикал сутринта в 6,30 и я е помолил да не взема кучето. И тя е отишла. Без каквито ида било въпроси.
Гамаш трябваше да се съгласи, че това е вариант.
- И да не забравяме, че Питър Мороу има награди за стрелба с лък. - Бовоар бе осенен от вдъхновение. - Старите дървени лъкове са му специалност. Твърди, че стреля само по цели, но кой знае? А и както разбрахме, замяната на тъп наконечник за стрелба по мишена с ловен е фасулска работа. Може да е взел необходимите принадлежности от клуба, да е убил госпожица Нийл, след това да е почистил лъка и стрелата и да ги е върнал по местата им. Дори и да бяхме открили отпечатъците му или някакви влакна по тях, не би означавало нищо. Нали редовно ги използва.
- Бил е част от журито, одобрило творбата й. - Лакост явно започваше да харесва тази теория. - Да предположим, че е изпитал ревност заради това, съзрял е потенциала й на художник и е превъртял или нещо такова...
Тя рязко спря. Никой от присъстващите не можеше да си представи Питър Мороу като „превъртял“. Но Гамаш бе наясно, че човешката психика е сложно нещо. Понякога хората реагират на определени неща по начин, който не могат да си обяснят. И често пъти реакцията им е акт на насилие - физическо или емоционално. Като нищо можеше Питър Мороу след продължителна борба с картините си и в търсене на одобрение от семейството си да е съзрял гениалността в творбата на Джейн Нийл и да не е могъл да я понесе, обсебен от ревност. Възможно беше. Не много вероятно, но възможно.
- Кой друг? - запита Гамаш.
- Беи Хадли - обади се Лакост. - Той също е добър с лъка и има достъп до онези в клуба. Пък и е бил доверено лице на госпожица Нийл.
- Но е без мотив - отбеляза Гамаш.
- Вярно, тук мотивът с парите отсъства - призна Лакост. - Имотите му са на стойност милиони долари. Всички наследство от майка му. А и преди това е живял охолно.
Никол изсумтя. Ненавиждаше всички онези богаташчета, които цял живот чакат да погребат майка си и баща си, за да се докопат до семейното имане.
Бовоар се престори, че не забелязва реакцията й.
- Възможно ли е да е имал друг мотив? Лакост, да сте намирали още нещо сред документите, които открихте в дома на Джейн Нийл?
- Нищо.
- Дори дневник?
- Како изключим онзи със списъка на хората, които желаят смъртта й.
- Е, с това трябваше да започнете - изсмя се Бовоар.
Гамаш огледа списъка със заподозрените. Йоланд и Андре, Питър и Клара, Беи Хадли.
- Има ли други? - Бовоар тъкмо затваряше бележника си.
- Рут Зардо - заяви Гамаш и обясни защо.
- Значи нейният мотив е да не допусне Джейн да разкаже на всички какво е направила преди шейсет години - обобщи Лакост. - Но не е ли много по-лесно да убие Тимър, за да й запуши устата?
- Действително. И мен ме безпокои тази мисъл. Не можем да знаем със сигурност дали Рут Зардо не е убила Тимър Хадли.
- Може би Джейн по някакъв начин го е разбрала - предположи Лакост.
- Или заподозряла. После директно е отишла при Рут и е споделила с нея подозренията си -смятам, че е била тъкмо такъв човек. Вероятно си е мислила, че става въпрос за убийство от милосърдие, при което един приятел спестява страданията на друг.
- Но Рут Зардо няма физическата възможност да стреля с лък - обади се Бовоар.
- Така е. Но може да е наела някого, способен на всичко срещу заплащане, дори на убийство. Срещу определена сума.
- Като Маланфан - вметна Бовоар с нескрито задоволство.
Клара седеше в студиото си с чаша сутрешно кафе, втренчена в сандъка. Още си беше на мястото, само че сега беше подпрян на четири крака, направени от клони. Първоначално си го представи на един крак, сякаш закрепен на стъбло. Като чакалото на онова дърво. Тъкмо това видя в гората по време на ритуала, когато се огледа и зърна дървената конструкция високо
горе. Чакалото описваше съвършено точно какво е да си сляп. Използваха го хора, които отказваха да видят жестокостите, които вършат, и красотата, която унищожават. Самата Клара се чувстваше като слепец тези дни. Убиецът на Джейн беше сред тях, това вече бе ясно. Но кой беше? Какво не успяваше да види тя?
Но идеята за стъблото не й бе свършила работа. Сандъкът не бе добре балансиран на един крак и заставаше накриво. Така че Клара му сложи четири крачета и от подобие на чакало сандъкът й се превърна в нещо като дом, който се издигаше на големи мотовили. Но аналогията все още не бе точна. Макар да беше по-близо. Имаше още нещо, което трябваше да се избистри. Когато се изправеше пред такъв проблем, Клара обикновено се опитваше да прочисти съзнанието си, за да позволи на решението само да дойде. Сега направи същото.