Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
Мирна си поръча червено вино, а Гамаш предпочете скоч.
- Клара организира празненство в памет на Джейн в четвъртък, точно както тя го беше планирала - обясни Мирна, след като им сервираха напитките. Бяха добавили и две сладки като комплимент. - След изложбата в „Артс Уилямсбърг“. А сега, ако Клара ви попита, кажете, че сте ме изтезавали.
- Опитвате се да ме отстраните отново от следствието ли? Surete да изтезава чернокожа жена?
- При вас не повишават ли за подобна дейност?
Гамаш улови и задържа погледа на Мирна. И двамата останаха сериозни. И двамата знаеха, че е истина. Зачуди се дали Мирна е наясно с решаващата роля, която той бе изиграл в делото „Арно“, както и за цената, която бе заплатил. Реши обаче, че вероятността е нищожна. Surete бяха добри не само в пазенето на чужди тайни, но и на своите собствени.
- Еха! - възкликна Клара и зае голямото кресло от другата страна на камината. - Тук е чудесно. Далеч от миризмата на почистващи препарати. Прибирам се да приготвя вечеря.
- През бистрото за по-напряко, а? - подхвърли Мирна.
- Ние, артистичните натури, никога не вървим в права линия! С изключение на Питър, той започва от точка А, рисува, рисува и свършва в точка Б. Без дори миг колебание. Толкова е влудяващо, че накрая посягаш към чашката! - Клара махна на Габри и си поръча бира и ядки.
- А как върви реставрацията? - поинтересува се Гамаш.
- Според мен добре. Беи и Рут продължават борбата. Рут откри шкафа с алкохолни напитки на Джейн и сега реди стих подир стих, без да откъсва поглед от стените. А какво прави Беи, един бог знае. Сигурно замазва с четката всичко. Мога да се закълна, че върши всичко на обратно. И все пак е добре, че е там. Колкото и малко работа да отмята, я върши по един фантастичен, страхотен начин.
- Питър да не ви е изоставил? - запита Мирна.
- О, да, но сега се редуваме. Всъщност той вече идва доста по-рядко. Аз прекарвам по-го лямата част от деня там. Май започвам да се пристрастявам. Не ме разбирайте грешно, Питър обича да работи, но изпитва най-голяма нужда да върши собствената си работа.
Габри се появи с бирата й.
- Струва сто бона.
- Гтедай си работата.
- Оливие има грижата за това - увери я Габри.
- Говорехме за четвъртък - смени темата Гамаш. - Чувам, че организирате празненство.
- Защо, имате нещо против ли? Бих искала да го проведем така, както го бе планирала Джейн.
- Надявам се, че ураганът няма да попречи на плановете ви - обади се Габри, щастлив да внесе мелодрама.
На Гамаш му се прииска да се бе сетил за това. Клара организираше събирането, за да отдаде дължимото на приятелката си, но от него можеше да има и практическа полза. Да стресне убиеца.
- Нищо против нямам. Стига да ме поканите.
Изабел Лакост вдигна поглед от монитора, въвеждаше в компютъра си отчетите от претърсването на дома на Фонтен и Маланфан и посещението си при лекаря на Тимър Хадли. Докторът бе отворил файла на Тимър и много предпазливо бе заявил, че е възможно някой да й е помогнал с преселването на другия свят.
- С морфин по всяка вероятност. По онова време тя едва се държеше, било е достатъчно съвсем малко предозиране, за да прекрати живота й.
- Не проверихте ли тази възможност?
- Не ми се стори необходимо. - Но след това докторът отново се поколеба. Лакост имаше достатъчно опит в разследванията и чакането. Така че зачака. Накрая той каза: - Често срещано явление е при такива случаи приятел или член на семейството да даде на болния фатална доза. Като проява на милост. Случва се далеч по-често, отколкото ни е известно или бихме желали да ни е известно. Има едно неписано правило, че при болести в терминален стадий не се вглеждаме много в подробностите.
Лакост можеше да го разбере и дори си каза, че това вероятно е добра практика, но в момента изпълняваше служебните си задължения, а и вероятното убийство на Тимър не бе свързано с проява на милост, затова настоя:
- Има ли някакъв начин да проверим сега?
- Не, тя беше кремирана. Според желанието й. - Докторът затвори компютъра си.
Два часа по-късно тя направи същото със своя. Беше 18,30 и навън бе непрогледна тъма. Искаше да разговаря с Гамаш за онова, което бе намерила в стаята на Бернар, преди да поеме към дома си. Нощта беше студена и Лакост закопча догоре служебното си палто, преди да прекоси моста над Бела Бела ида навлезе в Трите бора.
- Дай ми го.
- Bonjour, Бернар! - Разпознала бе грубия глас, преди да види собственика му.
- Дай ми го! - Бернар Маланфан се надвеси над нея.