Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
Отдавна бе простил на Филип, нямаше дори нужда да разбира защо е постъпил така синът му с него. Но както си стоеше в кухнята, видяла толкова много празненства за рождени дни и изпълнени с радост коледни сутрини, той проумя, че животът му е вече безвъзвратно променен. Твърде много неща бяха казани и сторени. Знаеше също така, че с упорит труд положението можеше да се подобри. Въпросът беше дали Филип има желанието да положи усилия за това? Изпълнен с гняв, преди седмица и половина чакаше сина си да дойде сам при него. И това се бе оказало грешка. Сега той отиваше при сина си.
- Да? - Плахото му почукване бе последвано от враждебен отговор.
- Може ли да вляза? Бих искал да поговоря с теб. Без викове. Само да изясним нещата, става ли?
- Все тая.
- Филип - започна Матю, седнал на стола до бюрото и обърнал лице към момчето, което лежеше в разхвърляното си легло, - причинил съм ти болка. Проблемът е, че не знам какво точно съм направил. Блъскам си главата, но не мога да се сетя. Да не е свързано с мазето? Да не си ядосан, че ти се налага да го чистиш?
-Не.
- Да не би да съм ти крещял или казал нещо, с което да те нараня? Ако съм направил такова нещо, моля те, кажи. Няма да се ядосам. Просто искам да разбера какво е, за да можем да поговорим по въпроса.
-Не.
- Филип, не съм ти ядосан за онова, което направи. Никога не съм бил. Просто бях наранен и много объркан. Но не ти се ядосах. Обичам те. Можеш ли да поговориш с мен? Каквото и да те тревожи, можеш да ми го кажеш.
Матю погледна сина си и за пръв път от почти година насам видя отново своето чувствително, замислено и нормално момче. Филип срещна погледа на баща си и му се прииска да му каже. И за малко да го направи. За малко. Застанал на ръба на скалата, клатеше крака над бездната и се взираше в нея. Татко му го приканваше да пристъпи и да му се довери, че всичко ще бъде наред. Той щеше да го улови, нямаше да го остави да падне. И наистина Филип го обмисли. Жадуваше да затвори очи, да направи тази стъпка и да падне в обятията на баща си.
Но така и не можа да го направи. Вместо това се извърна към стената, сложи слушалките на ушите си и потъна в себе си.
Матю клюмна и се втренчи в старите си мръсни работни обуща. Пред очите му с необичайна яснота се откроиха полепналите късчета листа и кал.
Гамаш седеше до камината в бистрото на Оливие и чакаше поръчката си. Беше пристигнал само преди минута, а хората, които преди това седяха на любимото му място, току-що си бяха тръгнали и бакшишът им още стоеше на масата. За миг през ума му мина мисълта, че е възможно да посегне и да ги прибере. Още една особеност от дългата къща.
- Привет, може ли да ви правя компания?
Гамаш се изправи и кимна леко на Мирна, след което посочи дивана срещу камината.
- Моля.
- Направо невероятно! - заяви превъзбудено Мирна. - Чувам, че къщата на Джейн била някакво чудо.
- Не сте ли я видели още?
- Не. Исках да изчакам до четвъртък.
- Четвъртък ли? Какво ще има тогава?
- Клара не ви ли е поканила?
- Трябва ли да се чувствам засегнат? Полицаите от отдел „Убийства“ в Surete сме известни със своята чувствителност. Какво ще става в четвъртък?
- Четвъртък ли? И вие ли ще ходите? - Габри току-що бе застанал до тях, навлякъл дамска кухненска престилка.
- Засега не.
- Е, няма значение. Чувам, че ураганът Кайла е ударил крайбрежието на Флорида. Видях го в репортаж на „Метео медия“.
- И аз го гледах - обади се Мирна. - Кога очакват да се добере дотук?
- О, след няколко дни. Разбира се, дотогава вече според медиите ще е катаклизъм или както там го нарекат, когато удари Квебек. Явно ще е здрава буря. - Габри погледна през прозореца, сякаш очакваше да зърне как ураганът преваля близката планина. Изглеждаше разтревожен. Бурите определено не спадаха към добрите явления.
Гамаш си играеше с табелката с цената, която висеше от масичката за кафе.
- Оливие е окачил табелки навсякъде - прошепна клюкарски Габри. - Дори в личната ни тоалетна, представете си! За щастие, аз притежавам достатъчно елегантност и добър вкус, за да не забелязвам този негов недостатък. Мисля, че му казват алчност. А сега позволете да ви заинтригувам с чаша вино или може би с някой ценен стар полилей?