Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
Бовоар и агент Лакост претърсваха къщата на Маланфан. Изабел се бе приготвила за сблъсък с ужасна мръсотия; с воня, толкова плътна, че да я режеш с нож. Но завариха нещо съвсем различно, което я потресе. В спалнята на Бернар усети, че й прилошава. Беше идеално подредена, наоколо не се виждаше и един мръсен чорап, нито дори късче забравена храна. Нейните собствени деца нямаха още и пет години, а стаите им вече изглеждаха и миришеха като океански бряг при отлив. Това хлапе беше на колко? Четиринайсет? И стаята му лъхаше на препарати за чистене. Като нищо можеше да повърне. Докато слагаше ръкавиците си, за да се захване с претърсването, Изабел се зачуди дали в мазето няма да намерят ковчега, в който спи момчето.
Десет минути по-късно Лакост се натъкна на нещо, макар да не бе онова, което очакваше. Напусна стаята на Бернар и влезе във всекидневната, като се стараеше да привлече вниманието на момчето. Нави документа на руло и уж дискретно го пъхна в торбичката за веществени доказателства. Позволи на Бернар да види това и за първи път на лицето му се изписа страх.
- Я вижте какво намерих. - Бовоар излезе от другата спалня, вдигнал в ръка голям кафяв плик. - Не е ли странно, че беше залепен на гърба на една картина във вашата спалня? -Въпросът му бе посрещнат от прежълтялото лице на Йоланд и наглата усмивка на Андре.
Бовоар отвори папката и взе да рови из нея. В нея имаше скици, груби скици на Джейн Нийл на селските събори през годините, някои от тях рисувани още през 1943 г.
- Откъде ги взехте?
- Откъде сме ги взели ли? Кой говори за вземане? Леля Джейн ни ги даде - изрече Йоланд с най-убедителния си глас на агент по недвижими имоти, сякаш казваше: „Покривът на къщата е почти нов“.
Бовоар обаче не се хвана.
- И сте ги скрили зад картина?
- Тя ни каза да не ги излагаме на светлина - отвърна Йоланд. Произнесе думите, както би казала: „Водопроводната инсталация не е с оловни тръби“.
- Защо просто не сте налепили тапети върху тях?
Андре не се сдържа и се изсмя, преди Йоланд да го стрелне със зверски поглед.
- Добре, отведи ги - каза Бовоар. Наближаваше обяд и жадуваше за бира и сандвич.
- И момчето ли? - включи се в играта Лакост.
- Той е непълнолетен. Не може да остане тук без родителите си.
- Обади се в социалните служби.
- Не! - Йоланд грабна Бернар и се опита да го прегърне. Но ръцете й не я послушаха. Синът й обаче изобщо не изглеждаше разтревожен от мисълта да живее в приемен дом. Андре явно също нямаше нищо против тази идея. Йоланд всеки миг щеше да получи апоплектичен удар.
- Или можете да ни кажете истината още сега - заяви Бовоар, все едно съветваше: „По-добре направете оферта, преди собствениците да са променили решението си“. Вдигна папката. Чувстваше се малко неловко, че използва Бернар в номера си, но реши, че ще го преживее.
Нещата се изясниха. Йоланд открила папката върху масичката за кафе в дома на леля си Джейн. Оставена на открито! От тона, с който го каза, човек би решил, че е намерила някакво списание за мазохизъм и садизъм. Била на косъм да хвърли папката в огъня, но заради уважението и любовта, които изпитвала към скъпата си леля Джейн, решила да запази скиците.
- Защо ги взехте? - повтори Бовоар, докато се отправяше към вратата.
- Добре, добре. Мислех си, че може да имат някаква стойност.
- Доколкото си спомням, вие ненавиждате творбите на леля си.
- Не като изкуство, лайнар такъв - обади се Андре. - Реших, че мога да ги продам на приятелите й, може би на Бен Хадли.
- Че защо му е да ги купува?
- Ами, той е червив с пари и ако го бях заплашил, че ще ги изгоря, можеше да се бръкне за определена сума.
- Но защо сте ги изнесли от къщата? Защо не сте оставили скиците там?
- Защото ме отвращават!
Йоланд сякаш се преобрази. И всичкият грим на света - голяма част от който вече бе на лицето й - не би могъл да скрие какво отвратителното същество беше тя. Само за миг Йоланд се бе превърнала от кисела жена на средна възраст в деформирана гротеска, която наподобяваше авангардна метална скулптура. Цялата в ръжда и остри ръбове. Дори Бернар се отдръпна от нея.
- Трябваше да ги сложа на място, където съм сигурна, че никой няма да ги види.
Бовоар й подаде разписка за папката, а Йоланд, чийто маникюр бе безупречен, я взе с два пръста, сякаш хващаше използван къс тоалетна хартия.