Убийството на художника
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-221-8
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Иронические детективы
Электронная книга - «Убийството на художника». Краткое содержание книги:
След като достатъчно дълго чака дървото къща да й проговори, Клара се отказа и отиде в дома на Джейн да свърши още работа. Вече бе започнала да гледа на картината й като на шедьовър. Гигантска фреска, подобна на Сикстинската капела или „Тайната вечеря“ на Да Винчи. Не се поколеба да направи сравненията. Изкуството на Джейн улавяше същите елементи, които бяха застъпени в творчеството на тези гении. Страхопочитание. Съзидание. Удивление. Въжделение. Дори дърводобив в случая с Джейн.
Бен не би могъл да работи по-бавно дори да искаше. И все пак, напомни си Клара, това нямаше голямо значение. Накрая всички фрески щяха да бъдат разкрити.
- О, господи, истинска катастрофа! - възкликна гръмогласно Рут.
Клара се появи от мазето с кофа в ръка. Рут и Гамаш бяха застанали в центъра на всекидневната и тя изпита леко обезсърчение, щом видя, че Бен стърчи до тях и се размотава.
- Ти ли направи това? - поинтересува се Рут.
- Помогнах за чистенето. Джейн е рисувала картините.
- И за миг не съм допускала, че ще го кажа, но в този случай съм на страната на Йоланд. Скрийте ги.
- Искам да ти покажа нещо. - Клара хвана Рут за лакътя и я поведе към една от другите стени. - Виж това. - Несъмнено беше рисунка на Рут като дете, хванала майка си за ръка в училище. Малката Рут, висока и недодялана, с учебници вместо крака. Крака енциклопедии. С прасенца, танцуващи в косата й. Което можеше да означава едно от две неща.
- Като малка ми връзваха плитчици - обади се Рут, сякаш прочела мислите й. Но Клара си помисли, че идеята на Джейн е, че дори тогава Рут е била твърдоглава. Другите деца се смееха, но едно хлапе я приближаваше с разтворени обятия.
Рут застина като вкаменена пред стената с картината на Джейн.
Джени ме целуна, когато се запознахме, скачайки от стола, на който седеше;
Ти време крадливо, дето обичаш да събираш все хубавото в своя списък, запиши във него и това:
Пиши, че отегчен съм и съм тъжен, че здравето и богатството разминаха се с мен, пиши, че остарявам, но добави ти също, че Джени ме целуна.
Рут изрецитира поемата шепнешком, но застиналата стая я чу.
- Лей Хънт1. „Рондо“. Единствената поема, която ми се иска да бях написала аз. Не мислех, че Джейн го помни, не мислех, че е означавало нещо за нея. Нарисувала е първия ми ден тук, когато баща ми дойде да работи в мелницата. Бях осемгодишна по онова време, новото хлапе в селото - високо и грозно, както се вижда, и не много мило дори тогава. Но когато влязох в училището ужасена, Джейн измина целия коридор между чиновете и ме целуна. Дори не ме познаваше още, но това нямаше никакво значение за нея. Джейн ме целуна, когато се запознахме.
Рут си пое дъх - кристално сините й очи бяха пълни със сълзи - и след това бавно обходи с поглед цялото помещение. Бавно поклати глава и прошепна:
- Това е изумително. О, Джейн, толкова съжалявам.
- За какво? - попита Гамаш.
- Съжалявам, че не е знаела колко много я обичаме и че спокойно е можела да ни се довери. Съжалявам, че е чувствала, че трябва да крие това от нас. - Рут издаде гърлен звук: лишен от всякакво веселие смях. - И като си помисля, че считах себе си за единствената съкрушена личност тук. Каква идиотка съм била само.
- Според мен ключът към убийството на Джейн е някъде тук - заяви Гамаш, без да отделя поглед от накуцващата старица, която обикаляше стаята. - Мисля, че е била убита, понеже е решила да покаже творбите си на всички. Не знам защо, но е така. Вие сте я познавали през целия й живот и бих искал да ми кажете какво виждате тук. Кое ви се струва странно, кои неща са ви познати, кое от нарисуваното не сте виждали...
- По-голямата част от нарисуваното на горния етаж например - обади се Клара и Беи се сгърчи при забележката й.
- Можете да останете тук колкото желаете.
- Знам ли - обади се Рут. - Планирах да произнеса реч пред Обединените нации, а Клара май щеше да приема онази Нобелова награда...
- Точно така, за изкуство.
- Аз отмених и двете събития - обяви Гамаш с мисълта, че малката Рути Зардо оказва лошо влияние на Клара. Те се усмихнаха и кимнаха.
Беи и Клара се върнаха на горния етаж, а Рут продължи да обикаля със ситни стъпки покрай стените. Оглеждаше изображенията и току надаваше одобрителни звуци, когато нещо я впечатлеше. Гамаш седна на голямо кожено кресло до камината и се отпусна.
По-късно същия ден Сюзън взе Матю от къщата на сестра му в Ковънсвил, където бе отседнал, докато хората от социалните служби завършат разследването си. Въпреки че Филип бе оттеглил обвинението си за изтърпяно насилие, те бяха длъжни да разследват случая. Но не откриха нищо. Дълбоко в сърцето си Матю изпита разочарование. Не от факта, че е оправдан, разбира се. Просто репутацията му бе понесла такъв удар, че му се щеше да направят публично изявление, в което да оповестят, че той всъщност е прекрасен баща. Внимателен, състрадателен, сериозен родител. Любящ баща.