Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
Постоя малко, като се оглеждаше. Въздушният поток му показа изхода — отвор, наподобяващ дворцова арка с колони от огромни сталагмити. Отстрани видя корито, запълнено със ситен пясък — вонята идваше именно от него. Върху пясъка се виждаха многобройни следи от котешки лапи.
Вещерът отново сложи на гръб меча, който беше принуден да свали в тясната дупка. И пристъпи между сталагмитите.
Водещият леко нагоре коридор беше сух и с висок свод. Дъното беше покрито с камъни, но можеше да се върви. Той вървя, докато пътят не се оказа преграден от врата. Масивна и затворена.
До този момент вещерът изобщо не беше сигурен, че върви по точния път, нямаше никаква увереност, че е влязъл в точната пещера. Вратата, изглежда, потвърждаваше, че е така.
А в нея, до самия праг, имаше малък, съвсем наскоро изрязан отвор. За преминаване на котка.
Той бутна вратата, но тя не помръдна. Затова пък потрепна — едва-едва — вещерският амулет. Вратата беше магическа, защитена от заклинание. Слабото потрепване на медальона обаче подсказваше, че заклинанието не е силно. Той приближи лице към вратата.
— Приятел.
Вратата се отвори безшумно на смазаните си панти. Както удачно беше отгатнал: в слабата магична защита и фабричната парола, за негово щастие, на никого не му се беше приискало да инсталира нещо по-сложно. Вратата беше предназначена за преграда срещу системата от пещери и за да предпазва срещу същества, неспособни да използват дори най-слаба магия.
Зад вратата, която за по-сигурно блокира с камък, естествените пещери свършваха. Започваше коридор, издялан в скалата с кирки.
Но въпреки всички признаци, той не беше сигурен. Докато не видя светлина отпред. Бледо сияние на факел или кандило. И докато не чу добре познат му смях. Кикот.
— Буу-ххрр-еее-буу!
Светлината и кикотът, както се изясни, се разнасяха от голямо помещение, осветено от факел на желязна стойка. До стените бяха струпани сандъци, кутии и бъчви. Около един от сандъците, като използваха бъчви вместо столове, седяха Буе и Банг. Играеха на зарове. Кикотеше се Банг, явно събрал повече точки.
На съседния сандък имаше бутилка водка. А до нея лежеше мезето.
Изпечен човешки крак.
Вещерът извади меча от ножницата.
— Здравейте, момчета.
Буе и Банг го гледаха известно време с отворена уста. После нададоха вой, скочиха, събаряйки бъчвите, и се хванаха за оръжията. Буе за косата, Банг — за широката сабя. И се нахвърлиха срещу вещера.
Изненадаха го, макар и да не беше разчитал, че ще бъде лесно. Не беше очаквал, че тромавите гиганти ще бъдат толкова бързи.
Буе замахна ниско с косата, и ако Гералт не беше подскочил, щеше да загуби двата си крака. Едва избегна и удара на Банг — сабята изкара искри от каменната стена.
Вещерът знаеше как да се справя с бързи противници. С огромни — също. Бърз или бавен, едър или дребен — всички си имат места, чувствителни към болка.
И си нямат никаква представа колко бърз става вещерът след употреба на еликсири.
Буе изрева, уцелен в лакътя, удареният в коляното Банг изкрещя още по-силно. Вещерът го излъга с бърз финт, прескочи острието на косата и с върха на меча си съсече ухото на Буе. Буе изрева, тръскайки глава, и замахна полегато за удар. Гералт събра пръсти и го удари със Знака на Аард. Отхвърленият от заклинанието Буе се пльосна по задник върху пода и зъбите му гръмко изщракаха.
Банг замахна широко със сабята. Гералт ловко се гмурна под острието, като в движение съсече второто коляно на великана, завъртя се, подскочи към опитващия се да се изправи Буе, рязна го през очите. Буе обаче успя да извърне глава, ударът мина над веждите и лицето на огротрола веднага се заля от кръв. Буе изрева, скочи, нахвърли се на сляпо върху Гералт. Вещерът отскочи, Буе налетя на Банг, сблъска се с него. Банг го отблъсна и с бясно ръмжене се хвърли към вещера, като размахваше сабята. Гералт избегна удара с бърз финт и полузавъртане, съсече огротрола два пъти, по двата лакътя. Банг изрева, но не пусна сабята, отново удари, със замах и напосоки. Гералт отскочи извън обсега на острието. Озова се зад гърба на Банг и не пропусна да се възползва от тази възможност. Обърна меча и го резна от горе надолу, точно между бузите на задницата. Банг се хвана за задника, запищя, заситни с крака и се напика.