Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133
Перейти на страницу:

Дълго време вървяха мълчаливо. Нимуе хапеше устни. Засрамена, тя реши повече да не се обажда.

— Напред — наруши напрегнатата тишина белокосият — има кръстопът и път. Пътят за Дориан. Ще стигнеш безопасно…

— Вещерът Гералт не е умрял! — изригна Нимуе. — Той просто си е отишъл, отишъл е в Страната на ябълките. Но ще се върне… Ще се върне, защото така разказва легендата.

— Легенди. Приказки. Басни. Сказания и предания. Знам, Нимуе от село Вирва, която отива в училището за магьосници на остров Танед. Не би се престрашила да тръгнеш на такова безумно пътешествие, ако не бяха легендите и приказките, с които си израснала. Но това са само приказки, Нимуе. Само приказки. Твърде далеч си стигнала от къщи, за да не го разбираш.

— Вещерът ще се върне от оня свят! — не се предаваше тя. — Ще се върне, за да защитава хората, когато Злото отново се развихри. Докато съществува мракът, дотогава ще са необходими вещерите. А мракът все още съществува!

Той мълча дълго, загледан настрани. Накрая се обърна към нея. И се усмихна.

— Мракът все още съществува — потвърди той. — Въпреки прогреса, който, както се опитват да ни убедят, трябва да разсее тъмата, да елиминира рисковете и да прогони страховете. Досега прогресът не е постигнал кой знае какви успехи. Досега прогресът само ни казва, че мракът е просто суеверие, което помрачава светлината, че няма от какво да се боим. Но това не е така. Има от какво да се боим. Защото винаги, винаги ще има мрак. И винаги в мрака ще се крие Зло, винаги в мрака ще има зъби и нокти, убийства и кръв. И вещерите винаги ще са необходими. И нека винаги се появяват там, където са нужни. Там, откъдето се носи вик за помощ. Там, където ги призовават. Нека се появяват с меч в ръка. С меч, чийто блясък разсича мрака, чиято светлина разпръсква мрака. Хубава приказка, нали? И хубаво завършва, както трябва да завърши всяка приказка.

— Но… — запъна се тя. — Но това са сто години… Как е възможно да… Как е възможно?

— Такива въпроси — прекъсна я той отново с усмивка — не подобават на една бъдеща адептка на Аретуза. Училището, в което учат, че няма нищо невъзможно. Защото всичко, което е невъзможно днес, ще стане възможно утре. Такъв девиз трябва да бъде изписан над входа на университета, който скоро ще стане твой. Щастлив път, Нимуе. Сбогом. Тук ще се разделим.

— Но… — Тя почувства внезапно облекчение и думите потекоха като река. — Но аз бих искала да науча… Да науча повече. За Йенефер. За Цири. За това как всъщност е завършила тази история. Чела съм… Знам легендата. Знам всичко. За вещерите. За Каер Морхен. Знам дори названията на всички вещерски Знаци! Моля те, разкажи ми…

— Тук ще се разделим — меко я прекъсна той. — Пред теб е пътят към твоето предназначение. Пред мен лежи съвсем друг път. Историята продължава, историята никога не свършва. Що се отнася до Знаците… Има такъв, който не познаваш. Нарича се Сомна. Погледни ръката ми.

Тя погледна.

— Илюзия — чу отнякъде, много отдалеч. — Всичко е илюзия.

— Ей, момиче! Недей да спиш, че ще те оберат!

Тя надигна глава. Разтърка очи. И скочи от земята.

— Заспала ли съм? Спях ли?

— И още как! — засмя се от каруцата едра жена. — Като пън! Като мъртва! Два пъти ти извиках, а ти нищо. Вече се канех да слизам от каруцата… Сама ли си? Какво се оглеждаш така? Търсиш ли някого?

— Човекът… с бялата коса… Той беше тук… Или може би… Сама не знам вече.

— Никого не съм виждала тук — отсече жената.

Зад гърба ѝ, изпод завесата, се подадоха главите на две деца.

— Виждам, че си тръгнала на път. — Жената посочи с поглед бохчата и тояжката на Нимуе. — Аз отивам в Дориан. Ако искаш, ще те закарам. Ако ти е на път.

— Благодаря. — Нимуе се качи на каруцата. — Огромно благодаря.

— Дий! — Жената плесна с поводите. — Да потегляме тогава! По-добре да се возиш, отколкото да вървиш пеша, нали? Така като гледам, здраво си се изморила, щом си заспала направо край пътя. Спеше, ти казвам…

— Като камък. — Нимуе въздъхна. — Знам. Бях много изморена и заспах. А преди да се събудя, имах…

— Какво имаше?

Тя се огледа. Зад нея се виждаше черната гора. Отпред пътят криволичеше между редиците от върби. Пътят към нейното предназначение.

„Историята продължава — помисли си тя. — Историята никога не свършва.“

— Имах удивителен сън.

1 ... 124 125 126 127 128 129 130 131 132 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)