Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
След това, продължи да рецитира Равенга, модулирайки гласа си като опитен оратор, ще бъде поднесено месно филе с бял сос с каперси, яйца и горчица, лебедови крачета с мед, петльово месо с бекон, яребица с конфитюр от дюли, печени гълъби, както и пай от овчи дроб и ечемичена каша. Марули и най-различни зеленчуци. После бисквити с карамел и нуга, печени кестени, конфитюри и мармалади. Виното от Тусен, разбира се, ще бъде поднасяно непрекъснато.
Равенга описваше всичко толкова живописно, че устата им се напълни със слюнка. Само че Гералт се съмняваше, че ще му се удаде възможност да опита нещо от това обширно меню. На тази сватба той не беше гост. Намираше се в по-неизгодна позиция и от сновящите насам-натам пажове, които винаги успяваха да си грабнат по нещичко от разнасяните край тях блюда или поне да топнат пръст в някой крем, сос или пастет.
Основното място за провеждане на празненството беше дворцовият парк, някогашна храмова градина, който при кралете на Керак беше пристроен и достроен най-вече с колонади, беседки и павилиони за уединение. Днес сред дърветата и сградите бяха издигнати допълнително много красиви павилиони, а за защита от палещото слънце и горещината върху високи колове бяха опънати платнища. Там вече се беше събрала тълпа от гости. Броят им не трябваше да е голям, горе-долу около двеста души. Според слуховете списъкът им беше съставен лично от краля, покани трябваше да получат само избрани, от елита. Към елита, както се оказа, Белоун причисляваше най-вече роднини и сватове. Освен тях бяха поканени местните големци и каймакът на висшето общество: ключови чиновници, най-богатите местни и чуждестранни търговци и дипломати, тоест представящите се за търговски аташета шпиони от съседните страни. Списъка допълваше доста голяма група подмазвачи, ласкатели и дупедавци.
До един от страничните входове на двореца ги очакваше принц Егмунд, облечен в черен кафтан с богати сребърни и златни нашивки. Съпровождаха го неколцина младежи. Всичките имаха дълги, накъдрени на букли коси и всички бяха облечени по последен писък на модата с ватирани дублети и тесни, прилепнали панталони с прекалено издути торбички на гениталиите. На Гералт това не му хареса. Не само заради насмешливите погледи, които те хвърляха на облеклото му. Твърде силно му напомняха за Сорел Дегерлунд.
При появата на следователя и вещера принцът веднага разгони свитата си. Остана само един човек. Беше с къса коса и носеше нормални панталони.
И въпреки това не се хареса на Гералт. Имаше странни очи. И отблъскващ поглед.
Гералт се поклони на принца. Принцът, естествено, не му се поклони в отговор.
— Дай ми меча — каза той на Гералт веднага след като се поздравиха. — Не можеш да се разхождаш с оръжие тук. Не се притеснявай, макар че няма да го виждаш, той винаги ще ти бъде под ръка. Дал съм заповеди. Ако нещо се случи, веднага ще ти бъде подаден. С това ще се заеме присъстващият тук капитан Роп.
— И каква е вероятността нещо да се случи?
— Ако не съществуваше или беше съвсем малка, щях ли да те наема? Охо! — Егмунд погледна към ножницата и острието. — Меч от Виролед! Не оръжие, а произведение на изкуството. Знам, някога имах подобен. Открадна ми го завареният ми брат Вираксас. Когато татко го прогони, преди да си тръгне, той си присвои много чужди вещи. Сигурно за спомен.
Феран дьо Летенхоф се прокашля. Гералт си спомни думите на Лютичето. Забранено беше името на първородния син да се произнася в двореца. Но Егмунд очевидно не обръщаше внимание на забраните.
— Произведение на изкуството — повтори принцът, докато продължаваше да разглежда меча. — Няма да те питам как си се сдобил с него, но те поздравявам за придобивката. Защото според мен откраднатите ти мечове не са по-добри от този тук.