Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 133
Перейти на страницу:

— Кракът трябва да се обездвижи. Да се сложи в дълга шина…

— Не ме учи, казах. И също излез навън. Какво стоиш тук? Какво чакаш? Благодарност, че великодушно похарчи магическите си вещерски лекове? Обещание, че той няма да забрави това, докато е жив?

— Искам да го попитам нещо.

— Закълни се, Гералт — абсолютно неочаквано се обади Франс Торквил, — че ще ги намериш. Че няма да им простиш…

— Ще му дам нещо за сън и против треска, че бълнува. А ти, вещерю, излез. Почакай пред къщурката.

На Гералт не му се наложи да чака дълго. Бабката излезе, изпъна полата си, намести изкривилия се венец. Седна до къщурката. Потърка ходилата си едно в друго. Стъпалата ѝ бяха необичайно дребни.

— Спи — съобщи тя. — И май ще оживее, ако не се случи нещо, пфу, пфу. Костта ще зарасне. Ти му спаси живота с вещерските си магии. Ще остане куц завинаги и ми се струва, че повече няма да се качи на кон, но два крака са по-добре от един, хе-хе.

Бръкна в пазвата си, под бродирания елек, от което замириса още повече на билки. Измъкна дървена кутийка, отвори я. След кратко колебание я поднесе към Гералт.

— Ще смръкнеш ли?

— Не, благодаря. Не употребявам фистех.

— А аз… — Билкарката смръкна наркотика в ноздрите си, първо в едната, после в другата. — Аз така, от време на време. Адски добър е. За яснота на мисленето. Дълголетие. И красота. Погледни ме само.

Той я погледна.

— За вещерското лекарство за Франс — бабката потърка сълзящото си око и подсмръкна — ти благодаря, няма да го забравя. Знам, че ревниво пазите декоктите си. А ти ги използва за него, без да се замислиш. Макар че за самия теб може да няма достатъчно, когато ти потрябват. Не те ли е страх?

— Страх ме е.

Тя обърна главата си в профил. Наистина си личеше, че някога е била красива жена. Но адски отдавна.

— А сега — обърна се тя към него, — говори. За какво искаше да питаш Франс?

— Няма значение. Той спи, а на мен ми е време да тръгвам.

— Говори.

— Планината Кремор.

— Да беше казал така веднага. Какво искаш да знаеш за тази планина?

* * *

Къщурката беше доста далеч от селото, под самата стена на гората, която започваше веднага след оградата на градината, пълна с ябълкови дървета с превити от плодове клони. Останалото не излизаше от рамките на селската класика — обор, хамбар, кокошарник, няколко кошера, зеленчукова градина, купчина тор. От комина се точеше струя светъл и приятно миришещ дим.

Мотаещите се покрай обора кокошки го забелязаха първи и огласиха околността с адско врещене. Децата, които се въртяха из двора — три, — хукнаха към къщи. На вратата се появи жена. Висока, светлокоса, с престилка върху грубата пола. Вещерът се приближи, скочи от коня.

— Здравейте — поздрави той. — Стопанинът вкъщи ли е?

Децата, всичките до едно момичета, се вкопчиха в полата на майката и в престилката. Жената гледаше вещера с изражение, в което напразно можеше да се търси симпатия. Нищо чудно. Тя добре виждаше ръкохватката на меча над рамото на вещера. Медальонът на шията му. Сребърните шипове на ръкавиците му, които Гералт не криеше. Даже ги демонстрираше.

— Стопанинът — повтори той. — Тоест Ото Дусарт. Имам работа с него.

— Каква?

— Лична. Той вкъщи ли е?

Тя гледаше мълчаливо, леко привела глава. Беше хубава, но можеше да е както на двайсет и пет, така и на четиридесет и пет. По-точна оценка, както при повечето селски жителки, беше невъзможна.

— Вкъщи ли е?

— Няма го.

— Тогава ще почакам да се върне. — Вещерът метна поводите на кобилата на един кол.

— Може да отнеме дълго време.

— Ще почакам, колкото е нужно. Но предпочитам да е в стаята, а не до оградата.

Жената го измери пак с поглед. Него и медальона му.

— Гост в къщи — рече най-накрая. — Каня те.

— Приемам поканата — отговори вещерът, както беше по обичай. — Няма да наруша правилата на гостоприемството.

— Няма да ги нарушиш — повтори тя със съмнение. — Но носиш меч.

— Такава ми е професията.

— Мечовете осакатяват. И убиват.

— Животът също. И така, какво става с поканата?

— Заповядай вкъщи.

Входът, както обикновено в подобни селища, водеше към пристройка, тъмна и отрупана с вехтории. Самата стая се оказа доста просторна, светла и чиста, на стената имаше следи от влага само при печката и комина, на другите места стените радваха очите със своята белота и шарените килими по тях, навсякъде висяха различни домакински принадлежности, късчета трева, връзки чесън, снопове лук. Тънка завеса отделяше стаята от килера. Миришеше на кухня. Тоест на зеле.

1 ... 95 96 97 98 99 100 101 102 103 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)