Съдбовният кораб [bg]

— Както ти самият предложи, аз ще представлявам гласа на сатрапа в Бингтаун. Ще използвам авторитета си, за да си създам свои собствени условия за живот. — Роника почти се усмихна, щом чу как съветничката се опълчи на Род Каерн.

— Разбирам. — Веселието му не беше прикрито. — Мислиш си, че ще си жена, която ще живее независимо в Бингтаун.

— И защо не? Виждам и други жени, които се справят сами с работите си и упражняват собствения си авторитет. Вземи например Роника Вестрит.

— Да, нека вземем за пример Роника Вестрит — рязко я прекъсна гласът на Род. — Трябва да се съсредоточим върху належащото. Съвсем скоро ще осъзнаеш, че съм ти отправил чудесно предложение. Дотогава трябва да се концентрираме върху сатрапа. И преди сме имали причини да подозираме семейство Вестрит. Припомни си щуротиите, през които трябваше да мине Давад Рестарт, за да може да представи Малта Вестрит пред сатрапа на бала. Ако тя го е отвела далеч от Дъждовните Търговци, то това е част от конспиративен план. Може би ще го върнат обратно в Бингтаун, за да се съюзят с Новите Търговци. Може би бяга по реката и до морето, за да доведе при нас калсидските си съюзници и да ни засипят с огън и бойни машини.

Настъпи тишина. Роника раздалечи устни и пое дълбок, безмълвен дъх. Малта? Какво значеше, че е отвела сатрапа? В това нямаше никакъв смисъл. Не можеше да е истина. Малта не можеше да е забъркана в това. И все пак, с безнадеждна сигурност почувства, че беше така.

— Все още разполагаме с оръжие. — Гласът на Род прекъсна размишленията ѝ. — Ако това е заговор, ние разполагаме със заложник. — Следващите му думи потвърдиха опасенията на Роника. — Държим бабата на момичето. Животът ѝ е гаранция за съдействие. Дори да не се интересува от семейството си, можем да използваме семейното богатство — можем да конфискуваме дома ѝ, да заплашим, че ще го унищожим. Момичето Вестрит има приятели сред бингтаунските Търговци. Не е неподатливо на убеждение.

След думите му се възцари тишина. Гласът на съветничката, щом заговори отново, се бе извисил от възмущение.

— Как може да обмисляш подобно нещо? Какво ще направиш? Ще я заловиш тук, под покрива ми?

— Това са тежки времена! — В гласа на Род прозвуча осъдителност. — Бингтаун няма да се възстанови с благост. Трябва да сме склонни да предприемем крупни мерки в името на родния си град. Това не е само мое виждане. Синовете на търговците често виждаме това, което заслепените ни бащи не могат. Накрая, след като истинският народ на Бингтаун отново държи властта, всички ще разберат, че сме постъпили правилно. Вече започнахме да отваряме очите на старците в Съвета за силата си. Нещата не вървят добре за тези, които действат срещу нас. Но нека оставим това настрана.