Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Като говорим за малкото, на което всеки е способен — какво се дочува от Ли Хенг или Дал Хон?

Ветрилото се затвори с тракване.

— Не се подигравай с мен! Всички вие трябва да сте благодарни заради присъствието ми! Ако не закрилях този флот, адмирал Нок да ви е потопил.

— Нок е изцяло зает с усмиряването на Седемте града. Достатъчно умен е, за да се ограничи само с една война.

Смехът на Бала разтресе мощната й гръд.

— Какво би могъл да знаеш ти за ума на пълководец, велик като него?

Улен почти обясни, че е бил адютант на Чос и че Чос е бил под покровителството на Нок, но схвана, че с човек като нея усилието ще е напразно. С благодарност прие разсейването под формата на морантски Златен пратеник, пристигнал с лодка:

— Да?

— Командир В’тел още веднъж настоява да бъде осведомен за нашето направление.

— Съобщете на В’тел, че от съображения за сигурност никой, освен Урко, не знае направлението ни. Не го знам и аз. Ще бъде оповестено, щом флотът излезе в открито море.

— Отлично. Ами ако бури разпръснат корабите?

— Ще поддържаме връзка посредством знаменца, фенери и — той кимна към Бала — магове. А вашите куорли?

— Всички куорли ще бъдат върнати. Мразят водата.

— Лошо.

Пратеникът се поклони и слезе покрай борда до очакващата го лодка. Улен лениво се запита дали един морант с цялото си снаряжение би потънал точно толкова бързо, колкото и всеки обикновен човек в броня, и дали са проявили безразсъдството да не се нагодят към променените обстоятелства на пътуването по море.

След петнадесет минути неохотно реши, че времето е подходящо. Предаде на един сигналист: „Съобщи на големите съдове, Сините и дромоните да започнат да напускат мястото за акостиране.“ Далхонската вещица бе насочила съненото си внимание към капитанската каюта с Урко в нея. Той вероятно стоеше вътре само за да я избегне.

— Какво можеш да направиш, за да ускориш прехода ни? — попита той. — Събитията се движат по-бързо от нас.

— Аз? Аз не съм хемска жрица. А и Лабиринтът на Маел е непроницаем за мен, благодарение на Тесорма.

Улен потърка очи. Защо боговете го бяха проклели тъй?

— Да познаваш някой, който да може да помогне? Някой от сдружените с нас или от съпричастните?

Ветрилото се отвори и отново заплющя.

— Ще проуча.

— Благодаря.

На помръкващата дневна светлина Улен поддържаше, докато можеше, връзки с флота чрез знаменцата на сигналистите. Все по-често се появяваха фенери и просветваха със зашифрованите си отговори. През цялото време ветрилото на Бала се движеше като размазано петно. Понякога тя сякаш нашепваше в него, а в други мигове насочваше ветреца му покрай лицето си. Улен засенчи поглед и съзря на разстояние огромни Сини товарни кораби надалеч в морето. Златният командир В’тел беше нетърпелив.