![Завръщането на Пурпурната гвардия [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/8/zavrshchaneto-na-purpurnata-gvardiya-bg-download.jpg)
Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-88-3
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]». Краткое содержание книги:
Опосум пренебрежително сви рамене.
— Улиците са залети от слухове, разбира се, но няма нищо, което да си струва да бъде следено. Изглежда, че една история се разнася, въпреки неправдоподобността си. Говори се за завръщането на Пурпурната гвардия.
Ананд се изсмя гръмогласно.
— Всяка година ги очакват да се появят. Тези стари приказки изникват винаги, щом бойният дух е нисък. Те са като срамна болест. Май никога не успяваме да се отървем напълно от тях.
Ласийн се усмихна слабо:
— Тогава да се надяваме да удържат думата си, Върховен юмрук. Това ще ни даде възможност напълно да се отървем от тях.
— Толкова ли сте сигурна? — думите дойдоха откъм Хавва.
— Ще постъпят глупаво, ако се върнат, а К’азз не беше глупак.
Опосум забеляза, че Малик наблюдава Ласийн по-вторачено, отколкото по време на цялото заседание. Устните на дебелака замислено се спуснаха надолу и той свали очи.
— Този съвет приключи. Свободни сте.
— Както нареди императрицата — отвърнаха всички, дори и Корболо.
Ласийн изгледа Опосум:
— Една дума, Господарю на Нокътя.
Опосум остана, докато останалите си тръгваха. Часът му бе настъпил. Не можеше да отлага повече. Какво ли щеше да бъде? Отричане? Гняв? Трябваше да си признае, че изпитва известно любопитство, независимо от страха пред клишираното убийство на вестителя. Вратата се затвори и той и императрицата останаха сами. Тя отиде до единствения прозорец и застана загледана навън, със сключени на гърба ръце.
— Мълчанието ти ми казва всичко, което трябва да зная, Опосум — тя погледна косо назад. — Стоиш на разстояние, близо до вратата. Толкова ужасяващ тиранин ли съм?
Опосум въобще не знаеше как да отговори. В този случай Топър нямаше да има никакви задръжки. Колко фамилиарен бе той! Или Бисера… щеше да пусне някоя гладка фраза. Този човек винаги беше в състояние лесно да забърбори. Притежаваше високопарно слово. Но не и Опосум. Умението му беше да се спотайва. Сега обаче го викаха да изпълзи на светло. И то пред какъв ярък блясък!
— Имена, Господарю на Нокътя.
Опосум прочисти гърло, опита да говори и устата му се оказа твърде суха. Сдържано се зачуди на това — боязън за себе си? Или съжаление заради болката, която трябваше да предаде?
— Амарон — успя той. — Ток-старши, Чос и… Урко.
— Значи Ток. Той е сетският пълководец, нали?
— Да.
— Но Ананд не знае.
— Не знае. Много малко са осведомени — зле е за бойния дух, нали?
Мълчание. Толкова напрегнат гръб, че Опосум си го представи как не може да се превие. Като я гледаше как стои съвсем сама и приема новините за измяната на толкова много стари съратници, Опосум се спря на съжалението.
— Остави ме — каза тя и гласът й все още бе безжалостно овладян.
Опосум се поклони, излезе, плътно дръпна вратата след себе си и каза на стражите отвън:
— Императрицата не желае да бъде безпокоена.
На борда на флагманския кораб на Урко, дженабакъзкия тримачтов платноход Загубата на Кет, Улен гледаше как последната вълна морантски Сребърни куорли изтощено се носи по вятъра ниско над вълните, за да кацне, както винаги изящно, на брега. Гигантските, прилични на водни кончета чудовища му изглеждаха като направени от стъклени нишки, и все пак бяха изненадващо здрави. Всяко носеше по двама ездачи, водач и пътник, и малка кутия — изключително ценна кутия. Ездачите слязоха и разтовариха куорла. Пътникът, морантски Златен воин, щеше да продължи, за да бъде превозен с една от десетте наети морантски Сини галери, а водачът щеше да отведе животното си за почивка и храна. Тъй фини, размишляваше Улен, летящи твари с четири тънки като ципа крила и дълги членести опашки. Докато не ги видиш да ядат. Проклетите зверове ядяха жива плячка.
Един пратеник представи книжа за преглед — възражения относно територии за реквизиране на вода. Улен надраска „максимални“, върна нарежданията и продължи да изучава чужденците. Още четиридесет морантски Златни воини за великия съюз на недоволните на Урко. Около две хиляди от тях до сега. И последните набори. Бяха дошли сведения от Кюон; събитията бяха изпреварили с много времето си. Флотът трябваше да отплава сега или да се изправи пред опасността да се превърне в нищо.
По-нататък в морската шир, отвъд мястото за акостиране, бързите разузнавателни съдове вече прочистваха морските пътища в южно направление и обезпечаваха пътя на стоте кораба, които щяха да отплават точно в същата нощ.