Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Тътрене на ботуши по камъка и Копринения застана до него.

— Все още трябва да си в леглото и да се възстановяваш — каза му магът.

— Нямам причини да се оплаквам. Как е Рел?

Копринения болезнено и съчувствено изкриви лице.

— Оправя се. Цяло чудо е, че изобщо е жив, да не говорим за излекуването му. Иззех и притиснах всеки опитен лечител в града да помага. Но даже и да се възстанови напълно, нищо не може да се направи за белезите. Човекът загуби повечето от кожата на ръцете и на лицето си. Висшият Денъл може да направи само толкова. Макар че при всичко това не изглежда да му тежи. Дори се упражнява да се запази подвижен, докато се лекува.

Копринения издигна ръце в почуда.

— Просто удивително.

— Хубаво, докарай леглото ми тук и ще лежа в него. Във всеки случай — Сторо изгледа бледия маг и хлътналите му очи — изглеждаш по-зле от мен.

Копринения сви рамене и отпусна тежестта си върху каменните зъбери.

— Цялата нощ бях със саботьорите и помагах за прикриването на работата им. Те правят чудеса навсякъде по стените. Даже Треперко работи. Не мисля, че по-рано съм го виждал да се труди.

— И аз теб. Там, в Дженабакъз, винаги ми се струваше, че държиш едната си ръка зад гърба. Че не си отдаден.

Сух вятър от равнината разроши дългата руса коса на мага. Той я отметна от лицето си.

— Не беше моята битка. Тази е.

— Доказа го миналата седмица. Ще ми кажеш ли най-после какво направи? Тогава вече бях в безсъзнание. Според Слънчевия слънцето изгряло от задника ти и си отпърдял всички надалеч.

Копринения не можа да сдържи усмивката си.

— Живописно. И не много неточно. Не, всичко, което сторих, бе да призова силата на стария градски храм и той отговори с един последен отблясък от бившата си отразена слава. Това е то.

— И аз съм Десембрий, Повелителят на Трагедията.

Магът засенчи очите си и огледа равнината и далечните сиво-кафяви хълмове на хоризонта. Сторо премести тежкия си поглед, за да гледа и той.

— Така — въздъхна капитанът. — Това е истинското притеснение.

Той потърка гърдите си под ризите и гримасата показа болката му.

— Истината е, че съм сляп, Копринен. Нямам представа какво се случва там. Не знам колко хора имат. Не знам дори къде са. Може да има петдесет хиляди сетски воини точно оттатък ония проклети хълмове, а аз нямам ни най-малко понятие за това. Или Унта. Какво става в столицата? Подкрепленията на път ли са? Колко подкрепа мога да очаквам?

Сторо плюна над стената.