Реката на тайните [bg]

— Аха.

— Мисля, че планът на Лиу има нещо общо със загадъчните инциденти, които са претърпели Роди и други лоцмани — каза Мърсър и погледна въпросително Фош.

— Вик е твой. Ще го прикрия пред Брунесо. Кога?

— Какво ще кажеш, Лорън? Ти имаш необходимия опит.

— Най-добре е рано сутринта или късно следобед. Ъгълът, под който грее слънцето, и блясъкът му ще скрият светлината на водолазно фенерче. Само че никой от нас няма да е във форма да го направи на зазоряване. — Тя погледна часовника си. — Дотогава остават четири часа. Да се гмурнем утре привечер.

— За да не привлечете внимание, докато влизате във водата — предложи Роди, — ще ви препоръчам един човек, който има моторница на източния бряг на Гатун. Може да се срещнете с него там и той да ви закара през пролива до Педро Мигел. Ще се гмурнете от моторницата му.

— Ще се съгласи ли? — попита Мърсър.

— Той е брат на Кармен. — Не беше необходимо Роди да добавя нищо повече. В Панама нямаше нищо по-важно от роднинските връзки.

Телефонът събуди Мърсър само след час, но той се зарадва, защото сънуваше кошмар, повторение на изтезанията, само че този път господин Сун не възобнови ритъма на сърцето му. Мърсър беше мъртъв, но продължаваше да изпитва непоносима болка. Всяка нова агония се добавяше към предишните и го караше да се моли мозъкът му да престане да функционира. Сърцето му неистово искаше кръвта, която вече не изпомпваше, но въпреки това го болеше. Смъртта не беше спасение, колкото и да се молеше за нея.

На второто позвъняване той се разсъни и осъзна, че е облян в пот. Обзет от паника, Мърсър усети, че сърцето му блъска в гръдния кош, въздъхна облекчено и се облегна на възглавниците.

— Мърсър — прошепна Роди. — Буден ли си?

— Да, и жив — задъхано отговори Мърсър, обезпокоен от образността на съня и празнотата, която бе оставил в гърдите му. Ужасът се спотайваше под повърхността, готов да запълни вакуума, ако не го потиснеше.

— Обажда се лейтенант Фош. — Роди прекоси стаята, подаде му слушалката и излезе.

— Да, какво има, лейтенант? — попита Мърсър.

— Върнахме се в тайната квартира. Брунесо не е тук.

Мърсър провеси крака от дивана.

— За Франция ли е заминал?

— Багажът му е тук, но паспорта му го няма.