Реката на тайните [bg]

— Първият боен закон? — усмихна се Мърсър.

— Не, вторият. Първият е, че куршумите имат достъп навсякъде.

Всички се усмихнаха и напрежението от обсъждането сякаш са разсея. Наближаваше два след полунощ и беше време да си лягат. Повечето бяха будни от около трийсет часа.

Лейтенант Фош отказа поканата на Роди да пренощува в дома му заедно с хората си. Легионерите трябваше да се върнат в тайната квартира и да понесат наказанието на Брунесо, че не са се подчинили на заповедите му.

— Ще ни помогнете ли? — Щом смяташе да осуети плановете на Лиу, Мърсър отчаяно се нуждаеше от помощта на Легиона и молбата ясно се долови в гласа му.

— Не знам. Все пак познаваме Брунесо съвсем отскоро.

— Ще му кажеш ли какво сме научили? — попита Лорън. Тонът й беше отчаян като на Мърсър.

— Да. Но може би няма да има полза. Имам чувството, че той е по-заинтересуван от кариерата си, отколкото да се излага на опасности — засмя се Фош, но после добави сериозно: — Не ме е грижа за законните действия в случая. Не ми трябват достатъчно доказателства, за да убеждавам съда, че Лиу е опасен. Трябва обаче да съберем достатъчно доказателства, за да убедим някого в нещо. Всичко това са само разсъждения от наша страна. Капитан Ваник, ще е удобно ли да повдигнеш въпроса пред шефовете си?

Лорън смутено призна, че не може да го направи.

— Разберете и моето притеснение. Единствената грижа на Брунесо беше липсващият ядрен отпадък. Не мисля, че ще можем да променим решението му.

— Защо не говориш с твоите шефове в Легиона? — попита Мърсър.

— Аз съм само лейтенант — отговори Фош. Имаше предвид, че докладът му ще бъде подаден и забравен.

— Ами ако намерим още доказателства? Нещо конкретно?

— Не знам какво би намерил, Мърсър — откровено отговори французинът. — Защото още нищо не се е случило. Няма никакви уличаващи действия.

Мърсър се наруга заради безсилието си. Беше твърде уморен, за да прави изводи от обсъждането, макар да усещаше, че са съвсем близо до истината. Затвори очи, опитвайки се да стигне до някакво решение. Изражението му помръкна и Лорън загрижено докосна ръката му.

— Добре ли си?

— Да, по дяволите!… Ох, извинявай.

На когото и да даваше подкупи, Лиу не можеше да постави експлозиви в пролива Гейлард и да очаква разследващите случая детективи да мислят, че това е нещо друго освен терористичен акт. Американското правителство щеше да нахлуе в Панама като глутница вълци. Какво друго можеше да се направи? „Хайде, мисли. Да, разбира се. Кораб да се блъсне в язовирната стена“. Роди бе обяснил как може да се разруши стената на Гатун. В последно време бяха използвани сто и двайсет тона експлозиви. Лорън говореше за разширяването на Канала. Роди спомена, че корабът, който управлявал, изведнъж се отклонил в насрещната лента. И бе описал подозрителния инцидент, заради който го бяха уволнили.