В черно като полунощ [bg]

Госпожа Пруст обаче стоеше втренчена в пода.

— Ужасна гледка за една дама — додаде пазачът.

Почти разсеяно госпожа Пруст го сгълча:

— Вещиците не са дами, когато са по работа, Франк!

А после подуши въздуха и изруга така, че очите на Франк се насълзиха.

— Кара те да се чудиш какво се е вселило в него, нали?

Госпожа Пруст се изправи.

— Няма нужда да се чудя, момко — мрачно отвърна тя. — Знам.

Мъглата се притискаше към стените в усилието си да се дръпне от пътя на госпожа Пруст, която бързаше обратно към улица „Десето яйце“, оставяйки в сумрака след себе си тунел с формата на госпожа Пруст.

Дерек тъкмо кротко пиеше чаша какао, когато майка му мощно влетя през, тъй да се каже, входната пръдня. Той вдигна очи, извивайки вежда.

— Това си бемол ли ти се струва? На мен не ми прозвуча като си бемол. — Той зарови в чекмеджето под тезгяха за камертона си, но майка му профуча покрай него.

— Къде ми е метлата?

Дерек въздъхна.

— В мазето, не помниш ли? Когато джуджетата ти казаха миналия месец колко ще струва да я оправят, ти им отвърна, че са куп зле издялана мизерна градинска украса, сещаш ли се? Както и да е, ти никога не я използваш.

— Трябва да отида в… провинцията — процеди госпожа Пруст, оглеждайки претъпканите лавици с надеждата, че сред тях ще има друга работеща метла.

Синът ѝ се втрещи.

— Сигурна ли си, майко? Винаги си твърдяла, че е зле за здравето ти.

— Наистина е въпрос на живот или смърт — промърмори госпожа Пруст. — Ами дългуресто-трътлестата Вилазка?

— О, майко, знаеш, че не бива да я наричаш така — укорително каза Дерек. — Тя просто е алергична към течения!

— Да, ама има метла! Ха! Ако не е едно, ще е друго. Ще ми направиш ли малко сандвичи, ако обичаш?

— Заради онова момиче, което беше тук миналата седмица е, нали? — подозрително запита Дерек. — Според мен нямаше особено голямо чувство за хумор.

Майка му пренебрегна въпроса и затършува под тезгяха, измъквайки голяма кожена палка. Дребните търговци от улица „Десето яйце“ работеха с малка печалба и имаха много прям подход към кражбите.

— Не знам, наистина не знам — изпъшка тя. — Аз? Да върша добрини през живота си? Сигурно ми омеква мозъкът. И даже няма да ми платят за това! Не знам, наистина не знам. Преди да се усетя, ще взема да изпълнявам по три желания на хората! Ама ако почна да го правя това, Дерек, бих искала да ме треснеш много силно по главата. — Тя му подаде палката. — Оставям всичко в ръцете ти. Опитай се да шитнеш част от гумения шоколад и фалшивите пържени яйца, ясно? Кажи на хората, че са новаторски отметки за книги или нещо подобно.