В черно като полунощ [bg]

— Значи е магическо място, така ли? Като движимата недвижимост?

— Много разумен начин да се опише — съгласи се гласът на Ескарина. — Онези от нас, които са запознати с него, го наричат „странстващото настояще“. Улеснява разговорите на четири очи. Когато приключи, ще бъдеш точно там, където беше, и нито миг по-късно. Разбираш ли?

— Не!

Ескарина приседна на тревата до нея.

— Слава богу! Щеше да е доста смущаващо, ако беше иначе. Знаеш ли, ти си изключително необичайна вещица. Доколкото разбирам, имаш вродена дарба да правиш сирене, а в сравнение с останалите това си е много хубава дарба. Светът има нужда от сиренарки. Една добра сиренарка направо струва теглото си в, така де, сирене. Следователно не си родена с дарба за вещерлък.

Тифани отвори уста да отвърне, без да има никаква идея какво ще каже, но това не беше необичайно сред хората. Първото нещо, което си проправи път сред тълпата от въпроси, беше:

— Чакай малко, аз държах горяща цепеница. Но ти ме довлече тук, където и да е това тук. Какво стана? — Тя погледна огъня. Пламъците бяха замръзнали. — Хората ще видят, че ме няма — каза тя, а после, предвид естеството на ситуацията, додаде: — Нали?

— Отговорът е не. Обяснението е сложно. Странстващото настояще е… обуздано време. Време, което е на твоя страна. Повярвай ми, по света има и по-странни неща. В момента, Тифани, наистина живеем живот назаем.

Пламъците стояха все така вцепенени. Тифани си помисли, че трябва да са студени, но усещаше топлината им. И имаше време да поразсъди.

— А когато се върна?

— Нищо няма да се е променило — отвърна Ескарина, — освен съдържанието в главата ти, което точно сега е особено важно.

— И си си направила целия този труд, за да ми кажеш, че нямам дарба за вещерлък? — равно изрече Тифани. — Много мило от твоя страна.

Ескарина се засмя. С младежкия си смях, който изглеждаше странен на покритото ѝ с бръчици лице. Тифани никога не беше виждала по-стар човек да изглежда толкова млад.

— Казах, че нямаш вродена дарба за вещерлък. Не си я добила леко. Вложила си много усилия, защото си я искала. Накарала си света да ти я даде, без значение от цената, а цената е и винаги ще бъде висока. Чувала ли си поговорката „Наградата за копане на дупки е по-голяма лопата“?

— Да — кимна Тифани. — Чух я веднъж от Баба Вихронрав.

— Тя я измисли. Разправят, че не ти откриваш вещерлъка, а вещерлъкът открива теб. Ти си го открила сама, макар и навремето да не си знаела какво откриваш, сграбчила си го за мършавия врат и си го накарала да работи за теб.

— Всичко това е много… интересно — каза Тифани, — но имам да върша разни неща.