![В черно като полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/2/v-cherno-kato-polunoshch-bg-download.jpg)
В черно като полунощ [bg]
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #38
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Вузев“
- ISBN: 978-954-422-102-7
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В черно като полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
— Я глей, Тиф! Готов ли ти е тумбакът за състезание?
Което означаваше, че няколко стъпки по-надолу, скрита поради ръста си, се мъдреше Леля Ог, за която се носеха слухове, че била по-умна от Баба Вихронрав или поне достатъчно умна да не се издаде пред нея.
Тифани ги поздрави с поклон според обичая, като си мислеше: „Събират се, значи“. Тя се усмихна на Баба Вихронрав:
— Много се радвам да те видя тук, госпожо Вихронрав, макар и да съм малко изненадана.
Баба се втренчи в нея, но Леля Ог се намеси:
— Много път е от Ланкър, та решихме да спестим дългото друсане на Маграт и нейния крал, като ги докараме с метлите.
Може би на Тифани така ѝ се стори, но обяснението на Леля Ог прозвуча като нещо, върху което бе работила от известно време. Сякаш репетираше по сценарий.
Но нямаше време за повече приказки. Пристигането на краля беше задвижило някакъв механизъм в атмосферата, а Тифани зърна пастор Крах, застанал като на тръни в черно-бяла роба. Тя нагласи островърхата си шапка и отиде до него. Той изглежда се зарадва на компанията ѝ, което ще рече, че ѝ се усмихна благодарно.
— Ах, вещица, както виждам!
— Да, островърхата шапка е малко издайническа, нали? — отвърна тя.
— Но не и черни одежди, както забелязвам?
Тифани чу въпросителния знак в края на забележката му.
— Когато остарея, ще нося среднощно черно — натърти тя.
— Напълно уместно — кимна пасторът, — но сега носите зелено, бяло и синьо. Не мога да не отбележа, че това са цветовете на баирчините!
Тифани беше впечатлена.
— Значи не се интересувате от горене на вещици, а? — Почувства се малко глупаво, че задава такъв прям въпрос, но нервите ѝ бяха опънати. Пастор Крах поклати глава.
— Мога да ви уверя, мадам, че Църквата не се е ангажирала сериозно в подобни начинания от стотици години! За съжаление някои хора имат дълга памет. Всъщност даже прочутият пастор Овес преди няколко години е написал в широкоизвестния си „Завет от планините“, че жените, известни като вещици, въплъщават по един грижовен и практичен начин най-добрите идеали на пророка Брута. Това за мен е напълно достатъчно. Надявам се, за вас също?
Тифани му отвърна с най-сладката си усмивка, която впрочем изобщо не беше чак толкова сладка, колкото и да се стараеше. Така и не му беше хванала цаката на сладкия вид.
— Важно е да сме наясно по тези въпроси, не смятате ли така?
Тя подуши въздуха и не усети нищо, освен лека миризма на крем за бръснене. Въпреки всичко си каза, че трябва да бъде нащрек.
И погребението беше хубаво. Според Тифани хубаво погребение е това, в което главното действащо лице е много старо. Тя беше присъствала на няколко — твърде много — погребения, при които тези лица бяха съвсем малки и увити в покривка. В Кредище, а всъщност и почти навсякъде другаде рядко се ползваха ковчези. Добрата дървесина беше твърде скъпа, за да се остави да гние под земята. В повечето случаи и една практична бяла плетена покривка вършеше работа. Лесно се правеше, не струваше много и подпомагаше вълнопроизводството. Баронът обаче замина към вечния си покой в гробница от бял мрамор, която понеже беше практичен човек, сам бе проектирал, поръчал и платил преди двадесет години. В нея имаше бяла покривка, понеже да се лежи на гол мрамор не е много приятно.
И така, изпратиха стария барон, като се изключи фактът, че само Тифани знаеше къде наистина се намира той. А той вървеше с баща си из стърнищата, където плевелите още горяха в един прекрасен ден в края на лятото, в един прекрасен, замръзнал във времето миг…
Тя се стресна.
— Рисунката! — Макар и да го прошепна на себе си, околните се обърнаха да я изгледат. „Колко егоистично от моя страна! — помисли си тя, а после се притесни: — Дали ще си е на мястото?“
Веднага щом капакът на каменната гробница се плъзна на мястото си със звук, който Тифани никога нямаше да забрави, тя отиде да търси Браян. Завари го да духа нос, а като вдигна очи към нея, тя забеляза, че са зачервени.
Хвана го внимателно за ръката, опитвайки се да не звучи напрегнато.
— Стаята, в която живееше баронът, заключена ли е?
Той я изгледа в потрес.
— Как иначе! А парите са в големия сейф в кабинета. Защо питаш?
— Там имаше нещо много ценно. В една кожена папка. И тя ли е вече в големия сейф?
Сержантът поклати глава.
— Виж, Тиф, след… — той се поколеба — случилата се неприятност аз направих опис на всичко в онази стая. Нито едно нещо не излезе от нея, без да го огледам и запиша в тефтера си. С молива си — додаде той за максимална точност. — Нищо подобно на кожена папка не беше изнесено, сигурен съм в това.