В черно като полунощ [bg]

— Знам, че това е мой проблем. Ще се справя с него — заяви Тифани.

На пръв поглед реакцията ѝ беше адски глупава. Старшите вещици щяха да са ѝ от голяма помощ. Но как щяха да погледнат на нея? Това беше нейна територия и тя трябваше да запази гордостта си. Човек не може да каже: „Вършил съм какви ли не трудни и опасни неща“, защото си беше ясно. Онова, което има значение, е какво вършиш сега. Беше въпрос на чест. Беше въпрос на стил.

И също така беше въпрос на възраст. След двайсет години вероятно, ако помолеше за помощ, всички щяха да си помислят: „Е, даже и опитна вещица може да се натъкне на нещо наистина необичайно“. И, разбира се, щяха да помогнат. Но сега, ако помолеше за помощ, ами… пак щяха да помогнат. Вещиците винаги си помагаха една на друга. Но всички щяха да си мислят: „Бива ли я за тая работа? Не може ли да издържи сама? Ще може ли да се справя в бъдеще?“ Никой нямаше да каже и дума, но всички щяха да си го мислят.

Всичко това мина през главата ѝ, докато мигне, а като отвори очи, срещна тези на вещиците.

— Самоувереността е най-добрият приятел на вещицата — непоколебимо заяви Баба Вихронрав.

Леля Ог кимна със съгласие и добави:

— Така е, винаги можеш да разчиташ на себе си, открай време го твърдя! — Тя се засмя на изражението на Тифани. — Да не мислиш, че си единствената, която се изправя пред Лукавеца, миличка? Ето Баба например трябваше да се справи с него, като беше на твоите години. Прати го там, откъдето се беше пръкнал, в много бърз порядък, можеш да ми вярваш.

Осъзнавайки, че е безполезно, но въпреки това решена да пробва, Тифани се обърна към Баба Вихронрав:

— Можеш ли да ми дадеш някакъв съвет, Бабо?

Баба, която вече целенасочено се запътваше към отрупаните с храна маси, поспря, обърна се, и каза:

— Вярвай на себе си.

Тя продължи още няколко крачки, но спря, като че потънала в мисли, и добави:

— И не се проваляй.

Леля Ог потупа Тифани по гърба.

— Аз самата никога не съм го срещала мръсника, ама чувам, че бил голяма отврат. Ей, поруменялата булчица да не прави моминско парти довечера? — Леля смигна и изсипа остатъка от съдържанието на халбата в гърлото си.

Тифани се опита да мисли бързо. Леля Ог се разбираше с всички. Тифани имаше съвсем смътна представа за това какво означава моминско парти, но някои от артикулите в магазина на госпожа Пруст я наведоха на определени мисли, а ако и Леля Ог се сещаше за тях, със сигурност в цялата работа щеше да е замесен и алкохол.

— Не мисля, че е редно да се прави подобно парти непосредствено след погребение, а ти, Лельо? Макар че Летиша сигурно би се радвала да си побъбрите — додаде тя.